Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2013 20:19 - За народните будители, дъжда и качулката.. и малко за Робинзон Крузо
Автор: svetlo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2419 Коментари: 1 Гласове:
5



        Не, в този мой разказ няма да става дума за политика, граждански позиции или студентски окупации, което сигурно е разочароващо за някои в тези интересни времена. Просто днес - в деня на народните будители - и на мен ми се иска да изразя някаква почит към един от тях.

        Удивително е колко много хора не знаят на коя улица живеят. Имам предвид, че не знаят нищо за името на собствената си улица, на която са родени и прекарали целия си съзнателен (или несъзнателен) живот. Аз понеже съм си любопитен, много обичам в чужд град да питам хората какво означава името на улицата, където се намира хотела, офиса или на което там местенце съм попаднал. В повечето случаи срещам неразбиращи погледи.. Така, де, какво ги интересува хората на кого е кръстена някаква си улица, да не говорим пък защо? Ами нали все някакво име трябва да има, за да кажем къде да кара таксито? Пък и кой знае кой я е кръстил така, аз ли трябва да го мисля?

        Ако обаче някога попаднете в Бургас на улица "Иван Богоров" и ви е интересно все пак на кого е кръстена улицата, сега ще ви разкажа. Защото аз там съм роден и съм израсал, и съм водил съзнателен (надявам се) живот, та съм се постарал да знам на коя улица живея.
image

 Доктор Иван Богоров е роден през 1818 г. (а не 1820, както пише Уикито:)) и е една изключително интересна и динамична възрожденска личност, на която най-подхожда думичката "първи". Вероятно най-известен е с това, че издава първия български печатен вестник "Български орел" (1846 г. в Лайпциг) и на практика е първият български редактор. Това обаче е само малка част от историята му.

        Иван Богоров се смята за първия български енциклопедист, владее 6 чужди езика, учил литература, химия, завършил медицина в Париж, занимавал се е с преподаване, журналистика, езикознание, фолклор, история, география, икономика, финанси (той е основателят на първото фалирало българско акционерно дружество:)), дори има и горчив опит в дипломацията, за което ще стане дума по-късно.

    През 1840 г. той отпечатва и размножава литографията на българския царски герб от сборника на Христофор Жефарович от 1741 г. Разпространява го за възбуждане на националното самосъзнание и точно тази литография става основата на първия български герб след Освобождението.

        През 1844 г. Иван Богоров издава първата граматика на българския език. Въобще през целия си живот е бил радетел за нов, чист, граматически и семантично издържан български език, като се е противопоставял остро на турски, европейски и особено руски заемки. Вероятно сте чували за "драсни-пални-клечица"? :) Това е останало като подигравка за усилията на Богоров в измислянето на чисто български думи, но историята не е точно такава. 

        Всъщност той само в един свой разказ употребява изразът "драсни-пални", вместо думичката "кибрит", но това е достатъчно за неговите противници и поклоници на чуждиците веднага след Освобождението да го разпънат на кръста на подигравките. А иначе Д-р Богоров е смятал за уместно вместо "кибрит", да се употребява "паливо", "огниво" или "огънче". Все си мисля, че от него е родена познатата на всеки пушач фраза: "Извинете, имате ли огънче?".

        От друга страна Иван Богоров измисля много от чисто българските думи, които се употребяват сега - "часовник", "дъждобран", "чакалня", "книжнина", "дейност" и десетки други. Най-голямото му постижение е да наложи също измислената от него дума "вестник" като замяна на русизма "газета", употребяван от Раковски, Каравелов, Ботев и т.н.

        През 1851 г. Иван Богоров написва и издава първата "География" на България. Залавя се сам да я разпространява, но без особен успех, докато не преподава по нея на учениците си в Шумен, които изумяват с познанията си училишното настоятелство. Това е единствената учебна география на България чак до освобождението ни. На скитнишката душа на доктора обаче и това не стига, та през 1866 г. написва, а през 1868 г. в Букурещ издава първият български пътепис: "Няколко дена разходка по българските места". До Вазов и Алеко има още дълго време да мине..

        Друг интересен момент - макар да е завършил медицина, Богоров не е практикувал официално професията си, освен като военен лекар-доброволец в Сръбско-турската война. Той обаче има и принос в българската медицина с издадената през 1875 г. книга "Селски лекар", в която смесва традиционни похвати с народна медицина с идеята тази книжка да бъде наръчник за лечение в домашни и полеви условия. Христо Ботев обаче го осмива и нарича "шарлатанин" и така трудът на Богоров е забравен, за да бъде оценен години по-късно. 

        Много неща още могат да се добавят към заслугите на народния будител Иван Богоров, но не мога да подмина най-романтичното - знаете ли кой пръв е превел Даниел Дефо на български език? Още през 1849 г. в Цариград е отпечатана книжката "Чудосиите на Робенсина Крусо, побългарени от И. Андреов Богоров"..

        Наскоро във Фейсбук някой пусна нещо много вдъхновяващо - дали във Франция беше, дали в Люксембург, но на табелите с имената на улиците са започнали да слагат и кратък списък със заслугите на личността, на която е наречена улицата. Ако ми се удаде възможност да поставя такава табела на моята улица, щях да напиша само: "Д-р Иван Богоров (1818-1892) - авантюристът, който доведе Робинзон Крузо в България".. толкова..

        И накрая - този същият човек е измислил изразът: "След дъжд качулка..". Но това не бих го написал на табелата, защото историята е по-скоро тъжна и жалка..

        По време на Парижкия конгрес след края на Кримската война, Иван Богоров учи медицина във френската столица. Там той става свидетел на това, как 8-членна делегация на влашките първенци обсажда с подкупи делегатите на Великите сили, за да лобират за отстъпки в полза на румънците. Да напомним, че на Парижкия конгрес от 1856 г. Великобритания, Франция и Италия курират мирния договор между Русия и Османската империя и решават въпросите за самоуправлението на Влахия и Молдова.

        Заразени от примера на румънците, Богоров и още няколко будни български емигранти пращат молба до Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ, да им изпратят 1000 жълтици за подкуп на френските депутати, за да бъде разгледан и въпросът за положението на българите в Османската империя. Отговор обаче не получават и тяхната молба да се обърне внимание на българското население не успява да се вмъкне в дневния ред на конгреса.

        Това разказва Богоров в кратките си автобиографични записки. Не крие разочарованието си от тази авантюра, но добавя, че още по-голямо било разочарованието му години по-късно, когато в разговор със секретаря на братя Георгиеви разбрал, че писмото било получено , но не му било отговорено, защото искали прекалено много пари..

     Години по-късно, по време на Освободителната война, Иван Богоров е преводач на руските войски и подписването на Сан-Стефанския мирен договор го заварва в Пловдив. Велика била радостта на българите, че старото им царство се връща в границите от времето на Иван Асен II, но траяла кратко. Скоро се разчуло, че английската флота е блокирала Мраморно море и че в Берлин ще има конгрес, където ще се решава наново съдбата на българската независимост.

        От официалната история знаем, че Берлинският конгрес разкъсва новосъздадената българска независимост на 5 зависими от Великите сили части. Също така знаем, че освен Русия и Турция, освен "великите" Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария, там неофициално са присътвали представители на Гърция, Румъния, Сърбия и Черна гора, които са търсели всяческа възможност да защитят националните си претенции. Българин обаче не е присъствал.

        В неофициалната история Иван Богоров разказва, че щом чул за Берлин, имайки на ум спомените си от Парижкия конгрес, той се срещнал с Йоаким Груев и го помолил да ходатайства пред пловдивските големци да се съберат пари за път и да изпратят 2-3 души видни българи в Берлин, за да търсят начин да говорят на конгреса. Груев му отвърнал, че вече е говорено по този въпрос и никой пари не иска да дава.

        Щом се подписал обаче Берлинския договор и се разбрало, че Пловдив остава в Источна Румелия под властта на султана, на следващия ден пари се намерили и 2-ма души хукнали към Берлин. След като там не намерили никого от международните емисари, те обиколили де що има европейски столици, но навсякъде чукали на залостени врата. И - както пише Богоров - "най-сетне се завърнали също така, както и отишли, защото кога превали дъжда, качулка не е потребна"..

        Ето така се е родил разговорният израз: "След дъжд качулка..". Чудя се само колцина от съвременните български политици знаят тази история.. Опа, обещах, че политиката няма да я засягаме.

        Та, значи, това е моята улица. А вашата?  

 



Гласувай:
5
0



Предишен постинг

1. martiniki - не я знаех историята...
01.11.2013 23:33
Но пък се радвам, че днес надникнах тук и попаднах на теб. В Бургас съм живяла в "Изгрев" и цял живот съм срещу изгрева...А после в "Зорница", така че за улици нямам биографии:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: svetlo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 391939
Постинги: 99
Коментари: 642
Гласове: 2334
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728