Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
16.09.2011 21:09 -
Какво ли не измисля мързелът...
Какво правя, точно преди да изляза сутрин? Инспектирам набързо хладилника, шкафовете и балкона, за да знам с какви продукти за готвене разполагам. После, докато вървя по работа, из главата ми се върти как и с какво да ги комбинирам довечера. Много отпускащо и стоплящо работния ден занимание..
Всъщност отдавна се канех да си спретна една мусака, та вчерашната ми сутрешна инспекция беше посветена на това, какво от необходимите продукти нямам. И изведнъж - изненада! На балкона откривам торба с три едри патладжана, явно внесени от жената зад гърба ми.. Оооо, казвам си, тази вечер ще се пие ракия, защото едно от най-любимите ми мезета за ракията е имам-баялдъ!
Случи се обаче работният ден да се проточи, после аз още го проточих с две бири с приятели и прибирайки се в къщи, се озовах пред дилемата "имам-баялдъ или мусака". Защото и от двете ми текат лигите, а мнооого ме мързи да ги приготвям и двете.. Накрая реших да ги комбинирам на едно и така се роди тази мързелива "баялдъ-мусака":
Първо обелих и измих патладжана и го нарязах на кубчета. После - за да му излезе горчилката - го накиснах за 20 мин. в купа със студена вода, излях водата, насолих го и го оставих за още 20 мин. в гевгира да се отцеди. Защо го правя толкова сложно? Ами и аз не знам, просто така съм научен, или както казваше баба ми - "Такъв е табиетят!".
Докато го чаках патладжана, изведнъж се сетих, че не знам коя да бъде ароматната подправка в тази манджа. По принцип мусаката я правя само с чубрица, но нещо чубрица и патладжан не ми се връзва.. Знам, че ще изтърпи магданоз, но тази стандартна трева вече започна да ми омръзва.. Я да попитам Чичко Гугъл как се прави "мусака с патладжан"..
Първите 2-3 резултата казаха "риган". Добре звучи и тъкмо да се съглася, когато попаднах на интересна арабска рецепта "Печен патладжан с ким". Ухаа, ей сега ще експериментирам - чубрицата изчезва от рецептата, а на нейно място идват риган и ким!
Запретнах отново ръкави, сложих олио в тиганчето и запържих патладжана, както се казва "до златисто". Аз нищо златисто не виждам в този цвят, ама вие разбирате, че такава е думата. Изкарах кубчетата патладжан в тавичката, където предварително бях нарязал и картофите на кубчета.
В същото тиганче сложих да се задушават накълцаните не много на дребно лук и морков, като от време на време доливах водичка да не загорят, защото половината мазнина отиде с патладжана. Като се задушиха, сложих още малко вода, каймата, сол, черен и червен пипер и се хванах юнашката за дървената лъжица, за омешам хубаво каймата на трохи заедно със зеленчуците. След има-няма 5 мин. изсипах и това всичкото в тавичката.
Накълцах лекичко доматите в оная купа с електрическия нож, дето не й знам името, а хората разправят, че се казвала "кухненски робот". Според мен не е вярно, защото не може един робот да падне толкова ниско до една остра перка с електрическо моторче, но както и да е. Въпросът е доматите нито да са на парчета, нито на сок, а нещо средно. Изсипах ги и тях в тавата, заедно с 4-5 надробени скилидки чесън, сушен риган и млян кимион. Долях с вода да се покрият, разбърках всичко много добре и го бухнах във фурната на 220 градуса.
И остана последният щтрих - заливката. Някой друг път ще ви кажа как ме е учила мама да правя пръхкава като пандишпан коричка на мусаката.
Сега избягах от традицията, защото ми се стори малко "мекичко" яденето и реших да го стегна. Затова просто в една голяма купа разбих хубаво 3 яйца, 2 лъжици брашно, 2 лъжици кисело мляко и малко сол. После му долях къде чаша и половина прясно мляко и го изсипах върху готовата "мусака". Хванах с ръкавиците тавичката и я раздрусах нежно и еротично, за да избие мазнината, а заливката да проникне надолу. Оставих още малко тавичката във фурната да се запече и готово!
За мое учудване, тази манджа се оказа толкова лека на вкус, че нямаше как да не я залея с кисело мляко с чесън. А се оказа и толкова добро мезе за ракията, че..:)))
Всъщност отдавна се канех да си спретна една мусака, та вчерашната ми сутрешна инспекция беше посветена на това, какво от необходимите продукти нямам. И изведнъж - изненада! На балкона откривам торба с три едри патладжана, явно внесени от жената зад гърба ми.. Оооо, казвам си, тази вечер ще се пие ракия, защото едно от най-любимите ми мезета за ракията е имам-баялдъ!
Случи се обаче работният ден да се проточи, после аз още го проточих с две бири с приятели и прибирайки се в къщи, се озовах пред дилемата "имам-баялдъ или мусака". Защото и от двете ми текат лигите, а мнооого ме мързи да ги приготвям и двете.. Накрая реших да ги комбинирам на едно и така се роди тази мързелива "баялдъ-мусака":
Първо обелих и измих патладжана и го нарязах на кубчета. После - за да му излезе горчилката - го накиснах за 20 мин. в купа със студена вода, излях водата, насолих го и го оставих за още 20 мин. в гевгира да се отцеди. Защо го правя толкова сложно? Ами и аз не знам, просто така съм научен, или както казваше баба ми - "Такъв е табиетят!".
Докато го чаках патладжана, изведнъж се сетих, че не знам коя да бъде ароматната подправка в тази манджа. По принцип мусаката я правя само с чубрица, но нещо чубрица и патладжан не ми се връзва.. Знам, че ще изтърпи магданоз, но тази стандартна трева вече започна да ми омръзва.. Я да попитам Чичко Гугъл как се прави "мусака с патладжан"..
Първите 2-3 резултата казаха "риган". Добре звучи и тъкмо да се съглася, когато попаднах на интересна арабска рецепта "Печен патладжан с ким". Ухаа, ей сега ще експериментирам - чубрицата изчезва от рецептата, а на нейно място идват риган и ким!
Запретнах отново ръкави, сложих олио в тиганчето и запържих патладжана, както се казва "до златисто". Аз нищо златисто не виждам в този цвят, ама вие разбирате, че такава е думата. Изкарах кубчетата патладжан в тавичката, където предварително бях нарязал и картофите на кубчета.
В същото тиганче сложих да се задушават накълцаните не много на дребно лук и морков, като от време на време доливах водичка да не загорят, защото половината мазнина отиде с патладжана. Като се задушиха, сложих още малко вода, каймата, сол, черен и червен пипер и се хванах юнашката за дървената лъжица, за омешам хубаво каймата на трохи заедно със зеленчуците. След има-няма 5 мин. изсипах и това всичкото в тавичката.
Накълцах лекичко доматите в оная купа с електрическия нож, дето не й знам името, а хората разправят, че се казвала "кухненски робот". Според мен не е вярно, защото не може един робот да падне толкова ниско до една остра перка с електрическо моторче, но както и да е. Въпросът е доматите нито да са на парчета, нито на сок, а нещо средно. Изсипах ги и тях в тавата, заедно с 4-5 надробени скилидки чесън, сушен риган и млян кимион. Долях с вода да се покрият, разбърках всичко много добре и го бухнах във фурната на 220 градуса.
И остана последният щтрих - заливката. Някой друг път ще ви кажа как ме е учила мама да правя пръхкава като пандишпан коричка на мусаката.
Сега избягах от традицията, защото ми се стори малко "мекичко" яденето и реших да го стегна. Затова просто в една голяма купа разбих хубаво 3 яйца, 2 лъжици брашно, 2 лъжици кисело мляко и малко сол. После му долях къде чаша и половина прясно мляко и го изсипах върху готовата "мусака". Хванах с ръкавиците тавичката и я раздрусах нежно и еротично, за да избие мазнината, а заливката да проникне надолу. Оставих още малко тавичката във фурната да се запече и готово!
За мое учудване, тази манджа се оказа толкова лека на вкус, че нямаше как да не я залея с кисело мляко с чесън. А се оказа и толкова добро мезе за ракията, че..:)))
Толкова увлекателно разказваш кухненските си приключения, че чак усетих аромата на мусаката. Следващия път замени патладжана с тиквичка, става страхотно. И пак да разкажеш :)
цитирайСега през нощта ще ме караш да ям ! :)))))))
Когато приготвили на имама твоята манджа , той ял , ял и баядисъл . От тогава я кръстили Имам баялдъ.
цитирайКогато приготвили на имама твоята манджа , той ял , ял и баядисъл . От тогава я кръстили Имам баялдъ.
май съм гладна
цитирайда и се свети на жена ти мъжа й у кухнята, чедо кулинарно ))))
цитирайА някой ми беше писал, че това ядене било старомодно - мусаката, независимо с какво.
цитирайМного ви благодаря на всички за похвалите, ама ме поставяте в неудобно положение - с всеки следващ разказ се чудя какво "по-така" да бъде:))) Ама да знаете, че тази вечер спретнах наистина нещо по-просто и по-вкусно от горната мусака, очаквайте утре-вдругиден, след като го напиша, да ви изкушавам пак!:)))
цитирайМоята схема е малко по-различна. Когато патладжаните се запържват така яденето става много мазно и не е полезно. Освен това след като се нарежат на купчета се осоляват обилно патладжаните и се оставят така около половин час вържу гергир, за да се отцеди горчивия сок, след което се изтискват и измиват обилно с вода. Запържвам лука и морковите и то се прави като мокра запръжка-под капак и малко водичка вътре, това щади стомаха. След това махам капака и запържвам каймака. После прибавям отцедените патладжани и ги слагам във фурната, без да ги пържа. Хем става по-бързо, хем по-полезно. Останалото е същото.
цитирай..и ти си права, но аз специално подчертах, че идеята ми тръгна от имам-баялдъ, така че няма начин да не се пържат патладжаните и да се щади стомаха:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2335