Толкова увлекателно разказваш кухненските си приключения, че чак усетих аромата на мусаката. Следващия път замени патладжана с тиквичка, става страхотно. И пак да разкажеш :)

Сега през нощта ще ме караш да ям ! :)))))))
Когато приготвили на имама твоята манджа , той ял , ял и баядисъл . От тогава я кръстили Имам баялдъ.

май съм гладна

да и се свети на жена ти мъжа й у кухнята, чедо кулинарно ))))

А някой ми беше писал, че това ядене било старомодно - мусаката, независимо с какво.

Много ви благодаря на всички за похвалите, ама ме поставяте в неудобно положение - с всеки следващ разказ се чудя какво "по-така" да бъде:))) Ама да знаете, че тази вечер спретнах наистина нещо по-просто и по-вкусно от горната мусака, очаквайте утре-вдругиден, след като го напиша, да ви изкушавам пак!:)))

Моята схема е малко по-различна. Когато патладжаните се запържват така яденето става много мазно и не е полезно. Освен това след като се нарежат на купчета се осоляват обилно патладжаните и се оставят така около половин час вържу гергир, за да се отцеди горчивия сок, след което се изтискват и измиват обилно с вода. Запържвам лука и морковите и то се прави като мокра запръжка-под капак и малко водичка вътре, това щади стомаха. След това махам капака и запържвам каймака. После прибавям отцедените патладжани и ги слагам във фурната, без да ги пържа. Хем става по-бързо, хем по-полезно. Останалото е същото.

..и ти си права, но аз специално подчертах, че идеята ми тръгна от имам-баялдъ, така че няма начин да не се пържат патладжаните и да се щади стомаха:)