Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. vidima
9. bojil
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. vidima
9. bojil
10. milena6
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Постинг
17.03.2013 16:32 -
Следобед за прошка..
Автор: svetlo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2666 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2013 16:42
Прочетен: 2666 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 17.03.2013 16:42
Днес, докато разхождах кучето, чух интересен фрагмент от пенсионерски разговор. Всъщност аз всеки ден чувам фрагменти от пенсионерски разговори, защото кварталният ни пенсионерски клуб уютно се е разположил по средата на кварталния ни парк, който пък е естественото място за разходка на кварталните ни домашни кучета. И моето домашно куче много обича дълго и напоително да препикава цветната леха пред пенсионерския клуб за ужас на неговите клубни членове, които с настъплението на пролетното слънчице много обичат да се препичат на пейката точно до тази цветна леха.
Отначало си мислех, че кучето ми има някаква специална кучешка причина да тормози пенсионерите, но после се сетих, че то всъщност маркира територията, която вече е била маркирана от кучетата преди него, т.е. по пътя на логиката всички квартални кучета най-обичат да препикават лехата пред пенсионерския клуб поради някаква всеобща кучешка причина. А каква е тази кучешка прична моята човешка логика не ми дава да разбера.. Всъщност веднъж един „колега” по собственост на куче изказа разумно предположение по този въпрос, но не ми се иска да го цитирам, за да не обиждам пенсионерите..
Отплеснах се по кучета, а мисълта ми беше за пенсионерския разговор.. Фрагментът беше простичък – един дядо говореше на останалите на пейката, че в днешния ден за прошка: „.. не младите трябва да ни искат прошка, а ние трябва да ги молим да ни простят за всичко, което не успяхме да направим за тях..”. Цитатът е точен, но доколкото чух, думите бяха в социално-политически контекст. Да, де (усмихнах се на ум), те пенсионерите освен за социализъм и политика, за какво друго да си говорят? И кучето ме дръпна нататък по алеята..
Обаче на мен самото изречение ми се загнезди в главата и ме накара да се замисля.. Вярно е, че на Сирни Заговезни думите „Прощавам ти, прости ми!” са повече традиция, отколкото духовен ритуал и едва ли носят повече смисъл от дежурното „Честита Баба Марта!”. Но нека си представим за момент, че искането за прошка е искрено.. По думите на дядото от пенсионерския клуб, аз бих ли приел майка ми искрено да ме моли за прошка? Да, бе! Че аз с моята необуздаема скорпионска природа колкото тревоги съм й причинил в младежките си години, сигурно толкова терзания й причинявам и сега. Аз трябва да се тормозя за това, а не тя..
От друга страна – аз бих ли приел дъщеря ми искрено да ме моли за прошка? Как пък не – всъщност какво има да й прощавам? Всичките нерви, които ми е образувала са си неотменна част от щастието да бъдеш родител. Аз трябва да й благодаря за това щастие, което ми е създала.
Патова ситуация се получава.. Единственият изход е да прощаваме ежедневно и ежечасно – веднага и без уговорки, независимо кой от нашите близки или приятели какво ни е причинил – да прощаваме и да забравяме на място.. И да няма нужда от специален ден за прошка..
В тази връзка – прости ми, мило кученце, че не те пуснах да бягаш след онази разгонена кокер-шпаньолка в парка.. И утре пак няма да те пусна, сигурен съм че и утре ще ми простиш, защото кучетата сте такива – лошо не помните..
Отначало си мислех, че кучето ми има някаква специална кучешка причина да тормози пенсионерите, но после се сетих, че то всъщност маркира територията, която вече е била маркирана от кучетата преди него, т.е. по пътя на логиката всички квартални кучета най-обичат да препикават лехата пред пенсионерския клуб поради някаква всеобща кучешка причина. А каква е тази кучешка прична моята човешка логика не ми дава да разбера.. Всъщност веднъж един „колега” по собственост на куче изказа разумно предположение по този въпрос, но не ми се иска да го цитирам, за да не обиждам пенсионерите..
Отплеснах се по кучета, а мисълта ми беше за пенсионерския разговор.. Фрагментът беше простичък – един дядо говореше на останалите на пейката, че в днешния ден за прошка: „.. не младите трябва да ни искат прошка, а ние трябва да ги молим да ни простят за всичко, което не успяхме да направим за тях..”. Цитатът е точен, но доколкото чух, думите бяха в социално-политически контекст. Да, де (усмихнах се на ум), те пенсионерите освен за социализъм и политика, за какво друго да си говорят? И кучето ме дръпна нататък по алеята..
Обаче на мен самото изречение ми се загнезди в главата и ме накара да се замисля.. Вярно е, че на Сирни Заговезни думите „Прощавам ти, прости ми!” са повече традиция, отколкото духовен ритуал и едва ли носят повече смисъл от дежурното „Честита Баба Марта!”. Но нека си представим за момент, че искането за прошка е искрено.. По думите на дядото от пенсионерския клуб, аз бих ли приел майка ми искрено да ме моли за прошка? Да, бе! Че аз с моята необуздаема скорпионска природа колкото тревоги съм й причинил в младежките си години, сигурно толкова терзания й причинявам и сега. Аз трябва да се тормозя за това, а не тя..
От друга страна – аз бих ли приел дъщеря ми искрено да ме моли за прошка? Как пък не – всъщност какво има да й прощавам? Всичките нерви, които ми е образувала са си неотменна част от щастието да бъдеш родител. Аз трябва да й благодаря за това щастие, което ми е създала.
Патова ситуация се получава.. Единственият изход е да прощаваме ежедневно и ежечасно – веднага и без уговорки, независимо кой от нашите близки или приятели какво ни е причинил – да прощаваме и да забравяме на място.. И да няма нужда от специален ден за прошка..
В тази връзка – прости ми, мило кученце, че не те пуснах да бягаш след онази разгонена кокер-шпаньолка в парка.. И утре пак няма да те пусна, сигурен съм че и утре ще ми простиш, защото кучетата сте такива – лошо не помните..
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2335