Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 15:12 - Късно-майска импресия
Автор: svetlo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3023 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Странно е.. Навън е мрачно, преди минути препръска кален южен дъжд (както казват идвал от Сахара), а на мен ми е безпокойно. Не знам защо, никаква представа нямам, но ми се е свило сърцето. Поглеждам през прозореца на панелката си - насреща съседният блок със същите панелки закрива целия свят. Само горе една дупка сиво небе с два-три парцаливи гларуса, а ниско между входовете се стрелкат бързолетите. Щом бързолетът се щура ниско над земята, значи на още дъжд ще да е..          
         Снощи се напихме красиво с приятелите от яхт-клуба. Почнахме на бира, после пристигна един рожденник, донесе две бутилки Тцантали, стана както си му е редът. Това яхтаджиите са страшни хора, честно ви казвам, приказката им е по-сладка и от рибарската, и от ловджийската, лее се така едно омайно и докато усетиш, бутилката е свършила. И втората също. А днес ми едно такова безпокойно, без да разбирам защо..

         Всъщност сега разбрах - съседният блок ми стяга душата. Надвесил се е над прозореца ми, сякаш ще ме захлупи. Клаустрофобично ми е, градска клаустрофобия, урбанофобия сигурно ми е диагнозата. Морето ми липсва..

         В морето е много лесно - там безпокойство няма. Там няма нищо друго, освен простор - вода и небе и безвремие. Няма телефони, няма началници, няма досадни съседи и сметки за електричество. Всичко това оставя някъде на сушата, нека си чака колкото си иска..

         Точно преди седмица хвърлихме уморена котва в някакво заливче пред някакво рибарско предградие на Ялова. Две денонощия ни търкаля бурята в Мраморно море, поизморихме се, но по-лошото е, че цигарите свършиха. И първата ни работа е двамата с Нур да пуснем дингито и да отидем да търсим цигари.

         Стъпвам на брега и се спъвам. Нур се спъва също. Нормално е - след като краката ти са свикнали да пазят равновесие на клатещата се лодка, стабилната земя идва малко неочаквано на вестибуларния ти апарат. Смеем се и се мъчим да измислим международно име на това нещо, което е обратното на морска болест, на това състояние, когато от сушата започва да ти се вие свят. По принцип с Нур си говорим на развален английски, но за тази седмица, откакто сме заедно, той се научи да ми разбира българския, аз се научих да му разбирам турския, та общуването ни е на такъв един международен език, който може да се роди само в морето, рамо до рамо на лодката.

         Купуваме цигари и пием тютюневия дим с наслада, докато се разхождаме в топлата турска вечер. Знаеш ли, започва Нур, има и трета болест, на която в Турция казваме "сухоземна болест". И тя е страшната, защото е соул дизастер, нот физикал уан. Сега ще ти разкажа..

         Нур е истински моряк, макар и моторист, макар и от каботажното плаване. На 40 години е и твърди, че има 23 години стаж в морето, а аз му вярвам. Очите му са тесни цепки, като на истински турчин, ръцете му са черни и напукани, а гласът му е дълбок и вибрира, точно като онази тръба на органа, която е настроена на най-ниския тон. Сигурен съм, че може да пее, макар и да не иска - една вечер преди се случи да изпием бутилка сунгурларска, аз го помолих да ми изпее нещо турско, но той се дръпна. Каза, че щял да изплаши делфините, толкова фалшив бил..

         Йеноу, фело - започва Нур - ту уърк он шип из факин шит.. Тежка работа, мръсотия и скука.. Така и всеки моряк на кораба само си мечтае да свърши рейса и да слезе на брега. На брега обаче издържа точно 2 дни и на третия си мечтае да се качи на кораба и да се махне в морето. Да се махне от нещо непонятно, което го задушава на сушата. Хватката е да свикнеш, че никъде не можеш да си намериш мястото. Иначе..

         Имах приятел капитан - продължава Нур - или по-скоро капитанът на кораба ми стана приятел, след като дълго работихме заедно. После той отиде на танкерите, Америка, гуд джоб, вери гуд джоб! Всичко му беше пърфект - заплата - мач мъни! - жена му - чок гюзел! - три дъщери - вери чок гюзел! И трите ги омъжи за райт мен, калчър мен, ин едюкейшън.. Пара бол - след всеки рейс по един апартамент купуваше за зетьовете, че и вила си купи ниър Бююкчешме. Само дето не искаше да свиква..

         Нур замъчава и пали нова цигара със стиснати устни. Всъщност не е нужно да продължава, аз вече съм се досетил за края на историята.. През цигарения дим забелязвам, че май е пълнолуние. Абе направо си е пълнолуние - луната дебела и мазна като пита кашкавал ей сега ще цопне в морето..

         Донесе една бутилка уиски в къщи - стряска ме гласът на Нур - аз живея сам,  не съм ти казвал.. Пием, пием и не говорим..

         Знам, Нур, и на мен най-добрите ми приятели са тези, с които можем да си мълчим заедно..

         Сутринта замина за вилата - продължава Нур с някакво странно настървение - и там разбрах.. въже.. Нур показва примка с ръце около врата си..

         Инстинктивно му обръщам гръб. Досещах се за края на историята, но някак си не исках да го чувам.. Луната вече ми прилича на нощна лапма, която трябва да бъде загасена.

         Йеноу, комшу - казва вече спокойно Нур - животът е трудна работа..

         Йеноу, комшу - отвръщам му - това му е хубавото на живота..


Тагове:   морето,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - ...
07.02.2017 07:23
" Свиквам, а това се превежда с едно дълго "не съм" - "Обяснение в сняг" Николай Милчев

Сетих се вчера, че си Светльо - един от най-светлите всъщност, които познавам през думите - жив и здрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: svetlo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 530448
Постинги: 99
Коментари: 642
Гласове: 2335
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031