Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
01.09.2011 22:37 -
Светата Троица на Мастиката - продължение
Автор: svetlo
Категория: Рецепти
Прочетен: 7251 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2011 22:53
Прочетен: 7251 Коментари: 5 Гласове:
3
Последна промяна: 01.09.2011 22:53
Хвана ме августът - командировка, къмпинг, командировка, екскурзия - и така не успях да довърша писанието си. Но нищо, тя мастиката е най-вкусна през циганското лято, поемана вечер в компанията на стари приятели, гарнирана с горещи спомени от отминалото лято и - естествено - тертиплийската, както му е редът..
И ако тертипът повелява таратора да е Светия Дух, без който никаква спойка е невъзможна, то мидената салата е Отецът на всички мастичени мезета:
Логично, първо трябва да си набавим пресни черни миди. Едно време растяха в морето, но сега основно растат в магазините. Забележете - правилният термин е "растат", като гъбите, а не "живеят", като рибите например.
Тук битуват два мита, които трябва да развенчаем.
Първо - като избирате мидите, вземайте всякаква големина. Не е вярно, че в голямата черупка се крие голяма ядка, както и точно обратното твърдение. А, бе, то черупката е нещо като сутиена - не знаеш какво ще изскочи от вътре:)
Второ - не е вярно, че при купуването трябва да избираме затворени миди. Всъщност много често затворената мида е изкуфяла, а нормалното състояние на живата мида е черупката й да бъде леко отворена, след като е престояла известно време на въздух.
След като си ги отнесем у дома, изсипваме мидите в мивката и пускаме обилно студената вода. Вземаме ги по 5-6 в шепи и ги мием, като ги търкаме една в друга. Изтръгваме водорасълчето от "корема". Ако по време на тази операция е останала отворена мида, то тя вече наистина е за изхвърляне.
Мидите се варят без вода или друга течност. Само на дъното на тенджерата слагаме 3-4 дафинови листа. Захлупваме ги и ги оставяме да се потят в собствения си сос. Важното е обаче да не ги изпуснем да се пре-оварят. Готовите миди са отворени, а вътре ядката им е белезникаво-жълтеникава на цвят, а не наситено жълта. Не дай си, Боже, да ги оставим да станат жълто-оранжеви - тогава са направо за изхвърляне.
Всъщност не може всички миди да имат равномерен цвят, така че не се притеснявайте много от първи неуспех:)
Ядките се вадят, като махаме водорасълчетата, които са се изплъзнали от предишното ни усилие, черупките се изхвърлят, а сокчето се прецежда. Добра идея е и веднага да излезем до контейнера пред блока за да изхвърлим черупките. А после ядките ги слагаме в един гевгир над мивката и ги поливаме отгоре с прецеденото сокче. Оставяме ги 2-3 минути да се изцедят и са готови да скочат в чинията.
Втората съставка на салатата е червения сладък лук. Не знам защо доскоро в континенталната провинция той се смяташе за екзотичен, но тук по морето ние си го отглеждаме и използваме от време оно.
Третото допълнение са маслините - едри и естествено, гръцки. Ако искате може да ги обезкостите, но аз ги обичам да си ги хапвам с костилките - много са полезни за стомаха, а и срещу препиване:)
И накрая цялата тази чудесия трябва да се "дресира". Много ми е смешна тази новоизмислена думичка "дресинг". Баба ми му казваше просто заливка - някак си и по-апетитно звучи:)
Та значи заливката се прави по следния начин - в едно малко бурканче смесваме 2 части зехтин, 1 част ябълков оцет и 1 част лимонов сок. Добявяме щипка сол и щипка млян черен пипер. Колго големи да са частите и щипките, зависи от големината на салатата, както и от собствените ви вкусове. После това нещо го "шейкваме" много добре. Оставяме да си почине 2 минути и пак разтърсваме енергично. И така няколко пъти, докато се получи мръсно бяла еднородна смес. Не се притеснявайте от външния вид - в салатата той не си личи. С тази смес заливаме мидите и всъщност тя дава истинския вкус.
Последно ни остана да натъкмим доматите на салата. Проста работа, но има 4 мънички правила, които трябва да се спазят.
Първо - доматите трябва да са истински, месести и сладки. От собствената градина, от градината на баба, или в краен случай - откраднати от градината на съседката. С тези от "Била" или "Пикадили", да не говоря пък за по-евтините вериги, нищо няма да стане.
Второ - след като сме ги нарязали, поръсваме обилно с копър. Млад, нежен и ситно накълцан.
Трето - поливаме ги със зехтин, наложен с босилек. Това сме го направили, като в едно красиво бурканче сме сложили десетина зелени връхчета босилек - леко намачкани - и сме ги залели със стотина грама зехтин. Оставили сме го да престои най-малко 2 седмици, за да си попие аромата. После така може да стои и цяла година, като периодично доливаме зехтин и добавяме по някое листенце босилек.
Опа, сега се сетих за още една трудност - от къде да намерим пресен босилек? Аз лично си го отглеждам в саксия на балкона. Вие може би ще трябва пак да прибегнето до баба си, или до съседката. Във всеки случай със сушения босилек, който се продава опакован по магазините, магията не става.
И последно - доматената салата се посолява най-накрая - точно преди да налеете мастиката. Иначе между солта и киселината се получава.. абе спомнете си какво сте учили по химия в училище.
И ето я Светата Троица на Мастиката!
Онзи номер с купичката и червената чушка от първата част беше само за пред гостите от провинцията:) Иначе по традиция таратора се сърба от халба. И сламката е само за разбъркване:) Ама ако някой селянин много ви дразни, не му го казвайте, а го оставете да се мъчи да смуче таратор през сламка:) Много е забавно!
Хайде пак наздраве, и по-бързо пийте, че наближава гъбарско-пикническия сезон и имам да ви правя царски шишове на жар и други работи:)
И ако тертипът повелява таратора да е Светия Дух, без който никаква спойка е невъзможна, то мидената салата е Отецът на всички мастичени мезета:
Логично, първо трябва да си набавим пресни черни миди. Едно време растяха в морето, но сега основно растат в магазините. Забележете - правилният термин е "растат", като гъбите, а не "живеят", като рибите например.
Тук битуват два мита, които трябва да развенчаем.
Първо - като избирате мидите, вземайте всякаква големина. Не е вярно, че в голямата черупка се крие голяма ядка, както и точно обратното твърдение. А, бе, то черупката е нещо като сутиена - не знаеш какво ще изскочи от вътре:)
Второ - не е вярно, че при купуването трябва да избираме затворени миди. Всъщност много често затворената мида е изкуфяла, а нормалното състояние на живата мида е черупката й да бъде леко отворена, след като е престояла известно време на въздух.
След като си ги отнесем у дома, изсипваме мидите в мивката и пускаме обилно студената вода. Вземаме ги по 5-6 в шепи и ги мием, като ги търкаме една в друга. Изтръгваме водорасълчето от "корема". Ако по време на тази операция е останала отворена мида, то тя вече наистина е за изхвърляне.
Мидите се варят без вода или друга течност. Само на дъното на тенджерата слагаме 3-4 дафинови листа. Захлупваме ги и ги оставяме да се потят в собствения си сос. Важното е обаче да не ги изпуснем да се пре-оварят. Готовите миди са отворени, а вътре ядката им е белезникаво-жълтеникава на цвят, а не наситено жълта. Не дай си, Боже, да ги оставим да станат жълто-оранжеви - тогава са направо за изхвърляне.
Всъщност не може всички миди да имат равномерен цвят, така че не се притеснявайте много от първи неуспех:)
Ядките се вадят, като махаме водорасълчетата, които са се изплъзнали от предишното ни усилие, черупките се изхвърлят, а сокчето се прецежда. Добра идея е и веднага да излезем до контейнера пред блока за да изхвърлим черупките. А после ядките ги слагаме в един гевгир над мивката и ги поливаме отгоре с прецеденото сокче. Оставяме ги 2-3 минути да се изцедят и са готови да скочат в чинията.
Втората съставка на салатата е червения сладък лук. Не знам защо доскоро в континенталната провинция той се смяташе за екзотичен, но тук по морето ние си го отглеждаме и използваме от време оно.
Третото допълнение са маслините - едри и естествено, гръцки. Ако искате може да ги обезкостите, но аз ги обичам да си ги хапвам с костилките - много са полезни за стомаха, а и срещу препиване:)
И накрая цялата тази чудесия трябва да се "дресира". Много ми е смешна тази новоизмислена думичка "дресинг". Баба ми му казваше просто заливка - някак си и по-апетитно звучи:)
Та значи заливката се прави по следния начин - в едно малко бурканче смесваме 2 части зехтин, 1 част ябълков оцет и 1 част лимонов сок. Добявяме щипка сол и щипка млян черен пипер. Колго големи да са частите и щипките, зависи от големината на салатата, както и от собствените ви вкусове. После това нещо го "шейкваме" много добре. Оставяме да си почине 2 минути и пак разтърсваме енергично. И така няколко пъти, докато се получи мръсно бяла еднородна смес. Не се притеснявайте от външния вид - в салатата той не си личи. С тази смес заливаме мидите и всъщност тя дава истинския вкус.
Последно ни остана да натъкмим доматите на салата. Проста работа, но има 4 мънички правила, които трябва да се спазят.
Първо - доматите трябва да са истински, месести и сладки. От собствената градина, от градината на баба, или в краен случай - откраднати от градината на съседката. С тези от "Била" или "Пикадили", да не говоря пък за по-евтините вериги, нищо няма да стане.
Второ - след като сме ги нарязали, поръсваме обилно с копър. Млад, нежен и ситно накълцан.
Трето - поливаме ги със зехтин, наложен с босилек. Това сме го направили, като в едно красиво бурканче сме сложили десетина зелени връхчета босилек - леко намачкани - и сме ги залели със стотина грама зехтин. Оставили сме го да престои най-малко 2 седмици, за да си попие аромата. После така може да стои и цяла година, като периодично доливаме зехтин и добавяме по някое листенце босилек.
Опа, сега се сетих за още една трудност - от къде да намерим пресен босилек? Аз лично си го отглеждам в саксия на балкона. Вие може би ще трябва пак да прибегнето до баба си, или до съседката. Във всеки случай със сушения босилек, който се продава опакован по магазините, магията не става.
И последно - доматената салата се посолява най-накрая - точно преди да налеете мастиката. Иначе между солта и киселината се получава.. абе спомнете си какво сте учили по химия в училище.
И ето я Светата Троица на Мастиката!
Онзи номер с купичката и червената чушка от първата част беше само за пред гостите от провинцията:) Иначе по традиция таратора се сърба от халба. И сламката е само за разбъркване:) Ама ако някой селянин много ви дразни, не му го казвайте, а го оставете да се мъчи да смуче таратор през сламка:) Много е забавно!
Хайде пак наздраве, и по-бързо пийте, че наближава гъбарско-пикническия сезон и имам да ви правя царски шишове на жар и други работи:)
Разказваш така, че да ти потекат лигите от настървение да опиташ... няма значение каква точно рецепта или блюдо ще предложиш на нашето въображение:)
цитирай.. и от небцето:) И да споделя простичките радости с вас, де, барем една вечер да забравим политиката и икономиката:)
цитирайай наздраве.
аз не съм фен на мастики и миди, ама ти си наистина кулинарен поет, хаха )))
цитирайаз не съм фен на мастики и миди, ама ти си наистина кулинарен поет, хаха )))
на човек по никое време да му се доядат миди, да не говорим, че хич не е прилично да жулиш мастика преди десет, особено, ако морето ти е далеече
братовчед ми така разубедително ми говори за мидите, че ги бях отказала без и да съм ги пробвала
цитирайбратовчед ми така разубедително ми говори за мидите, че ги бях отказала без и да съм ги пробвала
ако знаете колко хора са ми идвали на гости с презумпцията "Аз миди не ям" и са си тръгвали с похвалата "За пръв път ми харесват миди", ще си промените възгледите. Да даде време да пиша, следваща ми рецепта пак ще бъде мидена:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2335