Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2007 17:10 - Купи ли на любимата си куче?
Автор: svetlo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9120 Коментари: 27 Гласове:
0

Последна промяна: 30.08.2007 18:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         Мнозина помнят онзи филм, в началото на който Брус Уилис хваща жена си на калъп с най-добрия си приятел и я пита "Как можа да ми причниш това?".
         Тя ядно отговаря нещо като: "Ти обичаш само работата си, непрекъснато те няма, а аз какво да правя?!"
         Тогава Брус Уилис, след типична уестърнска пауза и подобаваща физиономия изстрелва култовата фраза: "Buy a dog!".
         В превод "Купи си куче!" или "Да си беше купила куче, за да не се чувстваш самотна..." - в рамките на контекста.
*********
         Тя е жена горе-долу на моята възраст, съпруга на стабилен мъж, също горе-долу на моята възраст. Познавам ги бегло, защото живеехме в един квартал. Той - счетоводител със стабилна перспектива, винаги гладко избръснат и стегнат с вратовръзка, дори и върху яката на лятна ризка с къси ръкави. Всяка сутрин пали семейната "Шкода Фабия", отива на 12-часова битка с живота и се прибира около 8 ч. вечерта. После слиза в кварталния магазин за да купи хляб, кисело мляко и шунка. Там се засичаме и си кимаме с глава и усмивка - просто знаем, че сме съседи, но не искаме да имаме нищо общо освен необходимата учтивост.
         Тя - вечната безработна майка на едно дете, по-скоро вечната работеща с професия "домакиня". Сяда в кварталното кафене два пъти дневно, понякога сама, понякога с детето или с приятелка, изпива бавно дългото си кафе и бистри отегчено теми като: "Утре пак ли ще бъде толкова горещо?" или "В магазина на другата улица май зареждат по-пресни неща."
         Кварталните лентяи я обсъждат от другата маса: "Ей, тая да ми падне на мен, найш как ши я упрая, ааа?". Квартални простотии.
*********
         Аз също съм там - обожавам в ранната лятна вечер да изпия една бира съвсем сам, на спокойствие и тишина. Тя не е красива според моите стандарти - прекалено правилно и строго лице, на което от време на време се появява криво подобие на усмивка, което я прави още по-обикновена. Няма никакъв чар. Има обаче дълги крака и тесен ханш - затова събира похотливите погледи на кварталните.
         И докато те си чешат мъжките достойнства, аз я наблюдавам и се чудя: "Дълбоко ли е нещастна тази жена, или е неразбираемо щастлива?". Наблюдавам и сина й - вчера беше послушно хлапе в детската градина, а днес вече е спретнат ученик в първи клас. Спретнат - с ризка с къси ръкави и панталонче с изгладени ръбове. Колкото повече расте, толкова повече заприличва на спретнатия си баща.
*********
         Не бях ходил в кафенето повече от година. Причината е, че се преместих в друг квартал, но онзи ден някаква носталгия ме задърпа нататък. Оказа се, че кафенето са го дали под наем на някави непознати хора, беше абсолютно празно, с изключение на нея и още две нейни приятелки.
         Беше си купила куче - едно от онези мишкоподобни с кече по врата, които се отглеждат в женски скут и породата на които не знам и не желая да знам. Май кучето не я беше направило щастлива. Вече не пиеше кафе, а джин с тоник. И това не я беше ощастливило, като гледах как си шушнат с приятелките, събрали глави над центъра на масичката. Уморени жени, уморени очи, уморени жестове...
         По едно време се стреснах, защото тя изправи гръб на стола и почти извика: "Абе не го искам, бе, искам мъж, бе!". Едната й приятелка замахна с ръка и каза: "Добре де, спокойно сега, само искам да ти кажа, че може би не е нужно да се развеждаш - той толкова неща прави за теб...". После пак събраха глави и си зашушнаха по женски.
         Първосигнално се включи мъжката ми солидарност и на ум отбелязах: "Тъпа патка, не можеш така да обиждаш човека!". После се сепнах, че може и да е права - те си знаят истината за съвместния живот, аз само съм ги наблюдавал отстрани в продължение на години.
*********
         Без повече коментари - само се надявам повече мъже да се замислят, както аз се замислих. Къде е границата, която неусетно прекрачваме? Къде е момента, след който нашите любими си купуват домашен любимец, за да получат от него вниманието, което ние сме забравили да им даваме?


Тагове:   куче,


Гласувай:
0



1. bobito2 - браво,
30.08.2007 17:35
много верни разсъждания. разбира се вниманието е много важно, но и разнообразие трябва
цитирай
2. zorro998 - ха-ха , точно така
30.08.2007 17:42
това е просто блус

има върху какво да се замисли човек, но ако има с какво.

въпреки, че и аз имам куче и аз го разхождам и жена ми го разхожда също...

какъв ли е извода ...
цитирай
3. mattea - Да,
30.08.2007 17:53
и мен адски ме впечатлиха тия кадри от филма... И също накрая, когато тя прегръща мъжа си и тихичко шепне - I will buy a dog...
Само че кварталната история по-скоро ме докарва до бяс. :(((((.
цитирай
4. suge - Много ми харесва!
30.08.2007 18:27
Изключително добро наблюдение на човек с отношение към живота и неговите предизвикателства.Поздрави!
цитирай
5. palitra - За съжаление това е реалността...
30.08.2007 18:40
Обяснението е простичко...моногамията не е заложена в човешката природа...Поздрави!
цитирай
6. анонимен - edna
30.08.2007 18:46
vsichki imame nujda ot vnimanieto na lubimite ni hora, koito se skapvat ot bachkane... mnogo e tyjno vsyshnost.. da zagubim sebe se v bitkata za oceliavane... dano poveche hora osyznaiat kolko e vajna toplinata na lubimoto syshtestvo i ne pozvoliavat tia da si ide... pozdravlenia za chuvstvoto, s koeto si napisal posta!
цитирай
7. анонимен - Ха,
30.08.2007 18:51
ама видял си филма и не си се възползвал;) Аз не бих пропуснал да я ощастливя:)
цитирай
8. svetlo - Това не е измислица -
30.08.2007 18:51
- този постинг е чиста истина едно към едно.
Само дето се чудя, дали беше правилно да го напиша?
Май предизвика повече коментари от страна на жените, но и вие сте работещи хора, нали? :)
цитирай
9. svetlo - Ей, анонимен #7 :)
30.08.2007 18:53
Ти си винаги на пост, а? :)
цитирай
10. анонимен - Просто съм добър
30.08.2007 19:12
и не мога да гледам жените да се измъчват:)
цитирай
11. marianami - Всичко това е така, но има едно об...
30.08.2007 19:31
Всичко това е така, но има едно обаче. А именно - "Човек без работа не ти е работа." Въпреки женската солидарност съм длъжна да кажа, че в много случаи вината е в самите жени, които се оставят на течението и обвиняват мъжете си за скучното си ежедневие и липса на развитие.
цитирай
12. patilan - О Марияна....!
30.08.2007 20:33
marianami го каза доста добре!

Все пак мисля че истината е по средата, както винаги!!
12 часа са си много, и едва ли може да се гради семейство по този начин.

А тя след като има толкова време да си намери хоби, работа на половин работен ден... да си намери предизвикателство!!
цитирай
13. annanik - "Обачето" на marianami ...
30.08.2007 20:42
"Обачето" на marianami е досущ като това, дето го мисля :)))
Дори да не се нуждае семейството от още една заплата, дори да стоиш по цял ден в къщи, ако си стойностен, ако не си само "обвивка", а си имаш и "съдържание", кучето няма да е разрешението на проблема.
Обикновено такива дами се женят, отегчават се, развеждат се. Търсят следващия, женят се, отегчават се, развеждат си о т.н. и т.н.
Ако го нямаше варианта с развода, щеше да си намери поне някакво занятие.
Всъщност вината е винаги двустранна. Няма начин.

И поздрави за преготиния пост. Те на такова нещо му се вика удоволствие.

цитирай
14. olive - Съгласна с по-горните....
30.08.2007 21:49
...3 коментара. Понякога си мисля, че такива жени/мъже/хора намират извинение във всичко друго - отглеждане на детето, кучето, цветята, родителите, приятелките, че защо не и любовниците и си намират спокойното кътче в душата, от което каквото и да правиш е трудно да ги извадиш. Защото така е по-лесно. Защото е по-лесно да гледаш живота отстрани, отколкото да си на магистралата. Където има нужда от внимание. И умение. И усилие. Да се задържиш на повърхността. Да си винаги в готовност. Да обръщаш внимание на нещата. Да хванеш шанса си и да се бориш за него. Както и за себе си. Както и за хората, които обичаш. А не само да им приписваш отговорности, които сам не можеш да поемеш.
цитирай
15. venercheto - както винаги с хубава тема, svet...
31.08.2007 00:42
както винаги с хубава тема, svetlo!
....дъвчена и предъвквана е в мислите ми, а забелязвам и че много (все повече ?) хора имат тоя проблем.
според мен виновна за всичко е системата, която сме си избрали. 12 часа са прекалено много, 8 часа трябва да спи човек, а за да е човек, трябва и с хора да се види, освен със семейството си, и насаме да остане, и хобито да си поддържа...деца като има изобщо не ми се и мисли какво става, но...нечовешка ни е системата, това е.

...само още някоя година, и ше убедя моя да почне някъде на половин ден...майната им на парите, нищо по-важно няма от това да си с хората които обичаш- и защо трябва да го разбираме чак на смъртния си одър?


цитирай
16. tishinaaa - Абонирам се за твоите писания
31.08.2007 01:19
Прекрасно пишеш.
До тук с прелюдията, сега е теза.
Всичко зависи от даден човек. Винаги има избор: или плесневееш на кафета със себеподобни, или ... въй има толкова интересни занимания. Курсове по език, книги интересни - бол, филми, спорт, достатъчно време за собствена персона.
Но най-добре е да си на гребена на вълната.
Лейдис, да се хващаме за работа.
цитирай
17. анонимен - iff
31.08.2007 11:34
ами аз не съм на мнение, че ситуацията се е получила от "липса на занимания".
Понеже този пост много ме впечатли, написах нещо кратко по темата и в моя блог ( http://iffi-gabbi.blogspot.com/2007/08/blog-post_30.html ), надявам се нямаш, нищо против :)
цитирай
18. анонимен - Snejka
31.08.2007 14:21
Истината наистина е някъде по средата...вярно е, че съдбата понякога ти поднася такива удари, но това не значи че те не винаги зависят само от нея...ако една жена не опита да осмисли ежедневието си, няма как да разбере дали проблема наистина идва от съпруга й или се намира в нея самата...затова моя съвет. Опитай, дори да ти се струва невъзможно...някой път може и да се изненадаш...:)))
цитирай
19. анонимен - Дали наистина тя е за съжаление?
31.08.2007 14:53
Една приятелка ми прати link към този block или там както се води. И мога да кажа само едно: Евала на стила ти и на начина, по който излагаш иначе толкова простоте страни на живота.
За мен вината е в двамата, но най-вече в нея. Тя сама се е предала!Живота не е лесен за никой и всеки трябва да се бори за собственото си щастие. Ако е избрала безделието, няма право да обвинява мъжа си, който издържа 3 души. Винаги е можела тя да почне работа или просто да си намери някакво по-достойно занимание от това да клюкарства с кварталното кафене. Хората са казали ако не си помогнеш сам, няма кой да ти помогне! Живота е борба, в която безхарактерните хора не оцеляват!
цитирай
20. анонимен - Да върви да бачка.
31.08.2007 15:00
Да върви да бачка.
цитирай
21. анонимен - бачкането ли
31.08.2007 16:07
докато продължават да вземат "хляб, кисело мляко и шунка", работите им няма да станат. трябва по-афродизиатично да я карат. счетоводител - ами той по 12 часа е на седяща работа; мъжът има нужда от движение - иначе ще е като труп в леглото вечер. ако не спортуват, всичко е прецакано. истината - днешните мъже са импотентни и/или некомпетентни в изпълнението на задълженията си. и не им пука. дори за собственото им здраве
цитирай
22. ympo - Не можеш да бъдеш съдник..
31.08.2007 16:13
..на чуждите животи..Не можеш само да искаш без да даваш достатъчно.. Никой не й е виновен, че мъжът й се трепе на работа, а тя си клати краката по цял ден, живее добре.. или поне нормално, а след това, когато той се връща капнал от работа - тя да иска да се държи така сякаш цял ден си е почивал...
цитирай
23. анонимен - "Kъде е момента...?
31.08.2007 19:48
За вниманието, което забравяме да даваме - там е, в това е чудото на истината! Защо, след като е работил 12 часа, човекът трябва да си купува сам хляба, шунката и киселото мляко? Нали и той иска в къщи да му е чисто, уютно и любовно - което вече си е едно изключително внимание. Не можеш да обичаш човека до себе си и да не му покажеш колко си го чакала! Тогава пак може да ти остане време и за кафе, но не за кафенета.Нямам по принцип нещо против, но мисля, че ще го правиш по-рядко сама, и по-често с любимия си. А ти, svetlo, пишеш прекрасно, даже пречудесно!
цитирай
24. anallizator - Във военното изкуство има един м...
31.08.2007 22:44
Във военното изкуство има един много важен принцип-постави се на мястото на врага си,мисли като него,анализирай какво би направил ти на негово място...

Преведено в нормалния живот това означава,че много подобни проблеми и разминавания м/у хората се получават заради неспособността да разбираш положението на другия,ако се вторачиш само в себе си и само собствените си желания,няма човек на планетата,който да те направи щастлив(а)....например ако на единият му е приятно сутрин да го будят с целувка,много малко трябва да се замисли и да се сети,че може би и на другият ще му е приятно нещо подобно и да го направи,просто е само трябва мислим повече...е нужна е и поне малко зрялост,а за съжаление повечето връзки прерастват в "сериозни" или семейни още преди да го има минималното количество зрялост и у двамата...и после завършват както е описано от Светльо!

Поздравявам автора,мисля,че доста хора ще вгледат в личните си "квартални" истории...
цитирай
25. temenuga - Блестяща аналитична мисъл, касаеща истеричната необходимост на българската жена от...истински мъж:)
04.09.2007 16:00
Е, не бих искала да обиждам представителите на мъжкото съсловие тук / и навсякъде:)!!!/, със строго изразена хетеросексуална ориентация съм, т.е. харесвам мъжете:)/.
НО! Написаното тук е толкова естетски поднесено / с необходимата доза емпатия към женския род!/, че няма как да не кажа - е, един мъж на място:) ! / Че май-май позачезнаха напоследък, имам предвид, мъжете, които се самоопределят като такива не само по броя на изпитите бири или изречените ругатни:)
Искрено моля да бъда извинена за леко острия си коментар:) Иначе съм особено толерантна, независимо от пола на хората, към които отправям скромните си мнения:)
Поздравления за постинга!
цитирай
26. drona - Да поддържаш връзката си жива
21.09.2007 10:44
е Изкуство.

Като между двмата се загнезди отчуждението, навика и досадата - единия се закопва в работата и се прибира само за да си смени дрехите, а другия си пълни главата с истерични глупости ала сапунените сериали щото няма какво дурго да прави.

Мъже - поддържането на успешна връзка изисква също толкова внимание колкото и успеха в кариерата !

Жени - ако не сте интересни на себе си няма как да станете интересни на който и да е друг.

цитирай
27. shania16 - скоро
18.10.2007 10:55
съпругът ми даде един съвет на наши приятели, несемейни. "Търсете приятеля, защото постепенно любовта отшумява, остава приятелството."
Първо ми стана гадно...как можа да каже такова нещо...после, обаче, ми стана наистина топло на душата от неговите думи. Наистина сме приятели:)))))
Когато няма егоизъм във взаимоотношенията и думи от рода "виж колко много работя, а ти какво прави днес" или "това дете си има и баща/майка, направи нещо за него" или ...примерите са много и ако са лоши думи дълго се помнят, затова моят приятелски съвет е - всяка сутрин прегръдка за добро утро. тя стопля, успокоява, зарежда...)))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: svetlo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 530371
Постинги: 99
Коментари: 642
Гласове: 2335
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031