Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
22.07.2007 18:12 -
Лично мнение за писането - от гледната точка на читател
Имам щастието да обичам да чета . Също така и нещастието - защото ежедневно се сблъсквам с писано слово , през което е трудно да намериш брод .
Писаното слово е магия , независимо дали става дума за художествена литература , специализирани издания , печатни медии или публикации в Мрежата . Това е съвсем отделен вид възприятие - възприятието на буквичките , оформящи се в думи , фрази и мисли в главата ни . Независимо дали е на хартия или в електронен вид , това възприятие е съвсем далеч от възприятието чрез телевизията или разговорите , които слушаме . Защото е основано на четенето .
Много пишещи забравят за това . Оформят някаква идея в главата си , която искат да предадат на читателите . После я преобразуват в писмен вид , като се съобразяват със собственото си ниво на познаване на граматиката , но в крайна сметка я предават дума по дума , както е била в главата им . После я публикуват доволни .
Добре , но нали освен идеята и написването има и друга подробност - предаването на писменото слово на читателя в такъв вид , в който той най-лесно да го прочете и възприеме ? Иначе каква е ползата от писането , ако то само по себе си затруднява четенето ?
Едно отклонение - този мой постинг не е камък в градината на блогерите . Въпреки това ми се иска да кажа и няколко думи на вас .
Ако ви задам въпроса защо не пишете разбрано , 99 % ще ми отговорят : "Абе , глей си работата - аз си го пиша за себе си , който иска да ме разбира !" . И в 99%от случаите това ще бъде просто поза - няма човек , който да не се поласкае от това , че го четат много непознати хора .
Дайте възможност на всеки да разбере и хареса вашите писани мисли ! Просто освен полета на вдъхновението , помислете малко повече и за начина на представяне на това ваше вдъхновение !
Но да се върна на повода за тази моя тема . Дори и пишещите , за които това е професия , нерядко си позволяват да проявяват нехайство към читателя .
В днешния брой на "Труд" има откъс от "Габриела , карамфил и канела" на Жоржи Амаду . От изданието на "Колибри" с преводач Емилия Ценкова .
Обожавам южняшката и леко лежерна наблюдателна философия на този писател , затова се хвърлих да чета , но още първото изречение ме отблъсна :
"Коленичила сред своите рози и по-хубава от тях , в градината ходеше и мечтаеше Малвина ."
Дори и за мъж с панталон и ботуши е малко трудно да ходи коленичил , да не говорим пък за млада дама в характерните за началото на 20-ти век консервативни одежди . Естествено , по-нататък в контекста се разбира истинския смисъл - Малвина всеки следобед отивала в градината , където мечтаела коленичила сред своите рози . Но трябва ли преводачът да ни поставя логически задачки още в началото на текста ?
След няколко секунди осмисляне на първото изречение , веднага ме спъна и второто :
"Всеки следобед след учебните часове и неизменния разговор в Образцовата книжарница учителят идваше да се разхожда по площада ."
Разбираме че сюжетната завръзка е между невинната Малвина в градината и младия учител , който се разхожда по площада само и само да я зърне , но не можеше ли да има и малко пунктуационни знаци в изречението ?
Тук възникна спор - според мен трабва да има 2 запетаи , а според мой приятел - само една . Приятелят ми е бивш учител по литература , така че няма да споря . Но факт е , че в горното изречение няма нито една . А запетайката не е само глупаво пунктуационно правило , не само смислово отделяне на частите на изречението , но и начин мисълта да се възприеме по-лесно от читателя . Да речем че тук са виновни страньора и редактора на вестника , но не трябваше ли и те да са професионалисти ?
И накрая - още едно изречение от публикувания откъс . В следващите пасажи на сцената се появява леката жена Габриела , която виси на прозореца си и всички мъже минават през площада , за да й мятат знойни погледи . После :
"Но щом на площада имаше някой , макар и една-единствена стара мома , или пък бяха придружени от някого , те обръщаха лицето си и гледаха нарочно на другата страна , сякаш се отвращаваха от живота на прозореца , от високите й гърди , които изскачаха от бродираната фина блуза ."
Нямам граматически и смислови забележки , само дето изречението е прекалено дълго и натруфено , за да се възприеме лесно . Още повече - представете си го сбутано в стандартната ширина на весникарска колонка , при което се разпростира на 9-10 реда . Доста е трудно за четене , особено с множеството запетайки , нали ?
"Но имаше ли някой на площада , дори една-единствена стара мома , или пък бяха с придружител - те обръщаха лицето си на другата страна . Нарочно отвръщаха поглед , сякаш се отвращаваха от живота на прозореца и от високите й гърди , които изскачаха от бродираната фина блуза ."
Съвсем малка корекция , но така не звучи ли по-добре , без да се губи мисълта или езика на автора ?
За да избегна излишните нападки , повтарям - пиша това от гледната точка на любител-читател , а не на учител-писател . Аз не претендирам за умения - напротив . Колкото пъти ми остане време да се върна към някой от своите постинги тук , толкова пъти откривам или граматическа грешка , или смислова . За стилистичните проблеми да не говорим . Но докато пиша , поне се старая - естествено съобразно моите умения . Предполага се , че професионалистите имат много по-високи умения , но често при тях виждам не старание , а нехайство .
Писаното слово е магия , независимо дали става дума за художествена литература , специализирани издания , печатни медии или публикации в Мрежата . Това е съвсем отделен вид възприятие - възприятието на буквичките , оформящи се в думи , фрази и мисли в главата ни . Независимо дали е на хартия или в електронен вид , това възприятие е съвсем далеч от възприятието чрез телевизията или разговорите , които слушаме . Защото е основано на четенето .
Много пишещи забравят за това . Оформят някаква идея в главата си , която искат да предадат на читателите . После я преобразуват в писмен вид , като се съобразяват със собственото си ниво на познаване на граматиката , но в крайна сметка я предават дума по дума , както е била в главата им . После я публикуват доволни .
Добре , но нали освен идеята и написването има и друга подробност - предаването на писменото слово на читателя в такъв вид , в който той най-лесно да го прочете и възприеме ? Иначе каква е ползата от писането , ако то само по себе си затруднява четенето ?
Едно отклонение - този мой постинг не е камък в градината на блогерите . Въпреки това ми се иска да кажа и няколко думи на вас .
Ако ви задам въпроса защо не пишете разбрано , 99 % ще ми отговорят : "Абе , глей си работата - аз си го пиша за себе си , който иска да ме разбира !" . И в 99%от случаите това ще бъде просто поза - няма човек , който да не се поласкае от това , че го четат много непознати хора .
Дайте възможност на всеки да разбере и хареса вашите писани мисли ! Просто освен полета на вдъхновението , помислете малко повече и за начина на представяне на това ваше вдъхновение !
Но да се върна на повода за тази моя тема . Дори и пишещите , за които това е професия , нерядко си позволяват да проявяват нехайство към читателя .
В днешния брой на "Труд" има откъс от "Габриела , карамфил и канела" на Жоржи Амаду . От изданието на "Колибри" с преводач Емилия Ценкова .
Обожавам южняшката и леко лежерна наблюдателна философия на този писател , затова се хвърлих да чета , но още първото изречение ме отблъсна :
"Коленичила сред своите рози и по-хубава от тях , в градината ходеше и мечтаеше Малвина ."
Дори и за мъж с панталон и ботуши е малко трудно да ходи коленичил , да не говорим пък за млада дама в характерните за началото на 20-ти век консервативни одежди . Естествено , по-нататък в контекста се разбира истинския смисъл - Малвина всеки следобед отивала в градината , където мечтаела коленичила сред своите рози . Но трябва ли преводачът да ни поставя логически задачки още в началото на текста ?
След няколко секунди осмисляне на първото изречение , веднага ме спъна и второто :
"Всеки следобед след учебните часове и неизменния разговор в Образцовата книжарница учителят идваше да се разхожда по площада ."
Разбираме че сюжетната завръзка е между невинната Малвина в градината и младия учител , който се разхожда по площада само и само да я зърне , но не можеше ли да има и малко пунктуационни знаци в изречението ?
Тук възникна спор - според мен трабва да има 2 запетаи , а според мой приятел - само една . Приятелят ми е бивш учител по литература , така че няма да споря . Но факт е , че в горното изречение няма нито една . А запетайката не е само глупаво пунктуационно правило , не само смислово отделяне на частите на изречението , но и начин мисълта да се възприеме по-лесно от читателя . Да речем че тук са виновни страньора и редактора на вестника , но не трябваше ли и те да са професионалисти ?
И накрая - още едно изречение от публикувания откъс . В следващите пасажи на сцената се появява леката жена Габриела , която виси на прозореца си и всички мъже минават през площада , за да й мятат знойни погледи . После :
"Но щом на площада имаше някой , макар и една-единствена стара мома , или пък бяха придружени от някого , те обръщаха лицето си и гледаха нарочно на другата страна , сякаш се отвращаваха от живота на прозореца , от високите й гърди , които изскачаха от бродираната фина блуза ."
Нямам граматически и смислови забележки , само дето изречението е прекалено дълго и натруфено , за да се възприеме лесно . Още повече - представете си го сбутано в стандартната ширина на весникарска колонка , при което се разпростира на 9-10 реда . Доста е трудно за четене , особено с множеството запетайки , нали ?
"Но имаше ли някой на площада , дори една-единствена стара мома , или пък бяха с придружител - те обръщаха лицето си на другата страна . Нарочно отвръщаха поглед , сякаш се отвращаваха от живота на прозореца и от високите й гърди , които изскачаха от бродираната фина блуза ."
Съвсем малка корекция , но така не звучи ли по-добре , без да се губи мисълта или езика на автора ?
За да избегна излишните нападки , повтарям - пиша това от гледната точка на любител-читател , а не на учител-писател . Аз не претендирам за умения - напротив . Колкото пъти ми остане време да се върна към някой от своите постинги тук , толкова пъти откривам или граматическа грешка , или смислова . За стилистичните проблеми да не говорим . Но докато пиша , поне се старая - естествено съобразно моите умения . Предполага се , че професионалистите имат много по-високи умения , но често при тях виждам не старание , а нехайство .
Да почнем отначало (Мнение на читател)
Да почнем отначало (Мнение на читател)
Споделено с „Пазителя на спомени“... от...
Да почнем отначало (Мнение на читател)
Споделено с „Пазителя на спомени“... от...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
лично мнение за четенето
22.07.2007 20:40
22.07.2007 20:40
Браво! За разлика от говоренето, пишеш прекрасно! Колкото до запетаите, те наистина са две. Основното изречение е " Всеки следобед учител ят идваше да се разхожда по площада." Вметнатото изречение " , след учебните часове и неизменния разговор в Образцовата книжарница," се отделя , по всички правила на българската граматика, със запетаи от двете му страни.
цитирай
2.
анонимен -
Oh-mann-oh-mann-oooohhhh....
22.07.2007 23:27
22.07.2007 23:27
Абе човек направо се пита, след като толкова много време имаш за писане и четене, кога работиш? Не бе, щото знам че си толкова зает човек, че направо не намираш време да напишеш на брат си два реда. Ама в блога може и повече... (И всички други сега да мълчат, аз съм брат му и мога да му говоря така. Вие си трайте!)
Ама нейсе, нали всички ние мечтаехме за западна икономика? Е, като шеф на издателство имаш да преведеш - не ти лично разбира се - и напечаташ - отново не ти - 120 книги в година. И там ценовата разлика е впечатляваща, дали ще ти преведе Минка от Съюза на Преводачите или Гинка от Испанската Гимназия. Така че няма какво да се изумяваме. Просто не купуваме повече книги от тази издателска къща. Също много "западен" икономически механизъм.
Ама който чете Амаду в Труд... Е, извинявай ама аз не отивам в тоалетната на гарата само за да разказвам после колко било мръсно там.
Ай наздраве и умната!
цитирайАма нейсе, нали всички ние мечтаехме за западна икономика? Е, като шеф на издателство имаш да преведеш - не ти лично разбира се - и напечаташ - отново не ти - 120 книги в година. И там ценовата разлика е впечатляваща, дали ще ти преведе Минка от Съюза на Преводачите или Гинка от Испанската Гимназия. Така че няма какво да се изумяваме. Просто не купуваме повече книги от тази издателска къща. Също много "западен" икономически механизъм.
Ама който чете Амаду в Труд... Е, извинявай ама аз не отивам в тоалетната на гарата само за да разказвам после колко било мръсно там.
Ай наздраве и умната!
Стойностен и смислов разбор! С мнение, което поддържам!
цитирайДнес хванах да чета любителски превод на нова част на една книжка, която излезе скоро. Направи ми впечатление, че въпреки, че ученици са я превеждали все пак има ПО-МАЛКО грешки, отколкото издадената от издателството предишна част на поредицата.
Нямам какво да кажа за грешките по книги, още повече за същите грешки в луксозни и следващи издания. Превода няма да коментирам, мисля, че всички си го знаем. Интересно ми е какво ще сътворят ПАК от въпросното издателство.
Поздрави за постинга ;)
цитирайНямам какво да кажа за грешките по книги, още повече за същите грешки в луксозни и следващи издания. Превода няма да коментирам, мисля, че всички си го знаем. Интересно ми е какво ще сътворят ПАК от въпросното издателство.
Поздрави за постинга ;)
Еее , братче , ти се появи от провинция Долна Саксония или там където се подвизаваш в момента !!! :)
Няма да коментирам твоите икономически теории , нито радостта да разбера , че и ти можеш да пишеш :)
Само дет на брабарда няма никой - сега проверих и съм сърдит ...
Майтап бе . до дни ще ти издиря телефона , че така е по-лесно , отколкото да се търсим в нета :)
цитирайНяма да коментирам твоите икономически теории , нито радостта да разбера , че и ти можеш да пишеш :)
Само дет на брабарда няма никой - сега проверих и съм сърдит ...
Майтап бе . до дни ще ти издиря телефона , че така е по-лесно , отколкото да се търсим в нета :)
Благодаря за оценката !
цитирайнарочно въвеждат твърде небрежен, погрешен и жаргонен език - така се принизяват вкусът и изискванията на читателите... Не трябва да се четат такива вестници и те ще изчезнат от само себе си...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
се надявам грешките в "Габриела..." да са на вестника, а не на издалитете на книгата, че ще се разочаровам много. Навила съм си на пръста, че това трябва да го прочета и търся из нета обяснение. Дали направо да не взема книгата и да се свърши?;)
Иначе - прекрасен пост. И верен:)
цитирайИначе - прекрасен пост. И верен:)
9.
анонимен -
Място на точката и запетаята
14.08.2007 05:46
14.08.2007 05:46
Със смисъла на написаното съм съгласна. Но с поставянето на точката и запетаята - не. Те се поставят непосредствено след думата и следва празно място. Например последното ти изречение трябва да е написано така: Предполага се, че професионалистите имат много по-високи умения, но често при тях виждам не старание, а нехайство.
Леля
цитирайЛеля
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2335
