Така, де, понеже онзиден беше Петльовден, та реших да събера малко мъжка сила и да напиша нещо тук, че много съм си изоставил блогчето.          Вероятно по-големичките от вас не почитат 2-ри февруари, поради културното наследство от соцминалото - в онези времена всички празници, които не бяха свързани с герои-освободители от далечните руски степи или поне с добродушни старци със зачервени носове от още по-далечната сибирска тайга, бяха направо немислими. Затова коледните подаръци пристигаха с Дядо Мраз чак на Нова Година, гергьовското агне се колеше за деня на труда - 1-ви май, а Свети Димитър слизаше от гората на 9-ти септември начело на колона партизани с червени ленти на ръкава.           А по-незначителните празници - като Петльовден например - бяха просто неглижирани и даже осмивани. Сутринта на 2-ри февруари партийните другари мазно честитяха на подчинените си "Пединден" (тогава още "гейове" нямаше - онези с отворените дупета се нарицаваха просто "Мръсни педрази!" или на галено "педита"), а вечерта същите тези другари на трета ракия в партийната кръчма подхващаха заедно с акордеона: "Днес е втори февруааарии, ден на курви и курвааарии!". Така си беше..         Аз обаче си имах баба, която макар да беше върла комунистка, също така беше и върла защитничка на народните празници и обичаи. И тя ми казваше, че във втория случай (имаше предвид вечерта в кръчмата), партийните другари са далеч по-близо до истината, отколкото предполагат. Защото Петльовден е празник на мъжката сила и мъжкото плодородие, па било то и повечко обилно.. Важното е да го има.. А и "курвар" си е селска дума, в града на това му викаха "Гошко Хубавеца, вечния ерген", а пък аз съм трето поколение гражданин, което баба ми често ми натякваше с гордост.          Поради факта, че двамата с по-малкия ми брат си бяхме момченца "та дрънкахме", баба много държеше на Петльовден и на традицията да се коли петел. Ама нашият петел си беше едничък за дузина кокошки и затова на дръвника се оказваше най-яловата носачка - така, де - останалите кокошки трябваше да се ощастливяват периодично, за да снасят яйца. Тук трябва да поясня - до средата на 80-те години си беше нормално да гледаш кокошки в двора на къщата на баш центъра на Бургас. Даже някои съседи си гледаха и по прасе за Нова Година (повтарям - в онези времена Коледа нямаше:)), но чак до там в нашия двор не сме стигали. Вярно, по едно време дядо ми започна да стяга клетки за зайчета, ама баба ми бързо го вкара в правия път.          Отплеснах се малко.. исках да кажа, че за 2-ри февруари винаги сме имали кокошка в гювеч, а аз винаги съм си мечтал за петел в гювеч. Сигурно защото никога не съм ял такова нещо, мечтата ми с годините прерастна в мокри сънища. Мокри от слюноотделяне :)          И къде да намериш петел да си го сготвиш? Още в онези години си бяха кът, а сега въобще петлите са нещо като митични създания - всички говорят за тях, ама никой не ги е виждал. Преди 2-3 години ходих до една птицеферма наблизо да ги търся - казаха ми, че нямали петли, щото кокошките и така си снасяли.. А пък по опаковките на яйцата в магазините пише: "Яйца от щастливи кокошки"! Да, бе! Колко щастлива може да бъде една кокошка, ако няма петел да я ощастливява, а?          Иначе във Франция петлите си ги отглеждат и угояват специално за кулинарни цели. По време на едно мое обилно слюноотделяне се зарових в Интернета и научих, че тяхната най-древна, най-почитана и най-горда национална рецепта се казва.. абе, нещо си там завъртяно на французки, което преведено на български представлява петел, задушен в гювеч с вино, гъбки и арпаджик. "Фасулска работа!" би казала баба ми и тутакси би пъхнала гювеча в старата фурна на дърва, ама алафрангите не мислят така просто. Те първо мариноват месото във виното и после влизат във форума в Интернет да спорят точно колко време трябва да престои в маринатата. Четох едно такова чутовно писание - в продъжение на 10 страници се спореше дали 12 или 13 часа трябва да се маринова и накрая се съгласиха, че трябва да стои точно 12 часа и 15 минути точно на 9,5 градуса температура (по Целзиус, не по някой друг:)), иначе не ставало за нищо.. Французка му работа, ама аз и на живо съм виждал, че алафрангите са свикнали всичко да пипат само с двете пръстчета на лявата ръка и то само след консултация с адвокат..          Друго обаче ми направи силно впечатление в националната френска кухна - е те т"ва е единствената нация, която умира от кеф да намира нови начини да обезглавява, оскубва, опърля, транжира, маринова, опържва и изпича на фурна националния си символ! Така, де, нали галският петел на времето бил спасил Астерикс от не знам си там какво.. Опааа, това беше в анимационите филмчета, а според официалната история е обратно - италианските патки спасили Рим от галските петли.. Ама италианците, макар да обичат да си хапват патешко, не са си сложили патка на футболните екипи, нали? А пък тези французи.. Шантава работа!  Все едно българската национална кухня да се гордее със специалитета "Мариновани в кумис хрупкаво запечени ребърца от балкански лъв". Или обратното - да сме си наложили за национален символ  Прасето.. което всъщност и би ни отивало..          В този ред на мисли.. не знам дали знаете, че френското знаме е едно от малкото национални знамена без герб. Просто защото във френската конституция не съществува понятието "Национален герб". Сигурно защото ги е срам или от Астерикс, или от галските петли.. дето се изложиха на "Порт Дьо Пренс" през 1994-та. То и нас трябва да ни е срам от Гошко (и прасето, и хубавеца), а още повече от "българските лъвове", ама нейсе..          Всъщност цялата идея на писанието ми беше да ви се похваля какво сготвих в събота за Петльовден, ама много се отплеснах и вече ме мързи да дипля рецепти. Пък и не съм сигурен, че пиленцето, купено от магазина, беше мъжко, та да мине за петел. Между другото - имате ли идея как да се познае пола на замразен бройлер?   

Kaто правих сметка, че около година и половина чакам рецепта за заливката на мусаката, сега кой знае кога ще "диплиш" петелското - къде 2015 -а да речеM

Мартичка, права си, ама хич не ми се пише напоследък :) аз дори бях забравил за заливката, но ти ми напомни, че оригинална мусака не съм правил отдавна. Скоро ще я направя специално за теб! :)

Ще надничам да проверявам!


Ако имаш имен ден днес - да си жив и здрав, светло в ума и сърцето!

пак ме разсмя и разведри приятно...ех Светлооо..по-често минавай, моля те! (за много години!) :)))))

За много години! :) Радвам се, че старите приятели са още тук! :)

тук са, тук са :)) и много обичат да те четат!

как я караш? надявам се, добре!..още ли живееш при Морето? :)

аз не мога да се оплача. само за писане в блога и на мен не ми остава никакво време :(
хайде, поне ти да се отчиташ по-често!
сърдечни поздрави :)