Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
17.07.2007 02:52 -
Вълшебните полета на Пирин
Автор: svetlo
Категория: Туризъм
Прочетен: 8398 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2007 11:00
Прочетен: 8398 Коментари: 9 Гласове:
1
Последна промяна: 17.07.2007 11:00
Кратък пътеводител за прекрасен тур из планината
Да , това на снимката съм аз - на 12-ти юли на 2200 м. надморска височина в Пирин ! Да , ужасно съм радостен , защото след 2 часа обикаляне успях да открия Атмегданското езеро , без маркирана пътека , без водач и карта , само с малко указания от местните ! Езерото е в падината зад мен , а зад гърба ми се извисява Башлийски чукар - един от най-сериозните алпинистки маршрути в България . И това бялото зад краката ми , което прилича на развяна кърпа , не е зрителна измама , а истинска снежна преспа , оцеляла от слънцето в полите на Башлийца !
Цели 5 дни в Пирин , без обхват на телефона , без мисъл за оптични суичове и рутъри , без ежедневна суета и притеснение как ще станеш утре - прекрасно е ! Каквото и да напиша , все ще бъде малко , така че просто ще ви дам идея за едно малко пътуване навън от градския мишмаш .
Вземете си два дни отпуск - четвъртък и петък . Изкрънкайте ги някак си от шефа - я неползвания миналогодишен , я компенсации - винаги има начин .
В раницата си сложете 5 чифта чорапи и 5 броя тениски . Още - памучна риза , лек пуловер и шушляково яке . Шапка или кърпа за глава . Слънцезащитен крем . Тъмни очила . Дълъг широк панталон за преходите и къси панталонки за почивка . Леки сандали или джапанки за вечерта , след като си измиете краката . Тръгнете с туристически обувки - ако нямате специални такива , използвайте зимните си боти с дебели чорапи - никой няма да ви се сме , най-важното е да ви е удобно . И това е - друго не ви трябва .
В сряда вечерта се качете на нощния влак за София ( пиша от позиция Бургас - останалите да си направят сметка как да се придвижат от собствената си отправна точка :)) . Този влак пристига около 6:20 на Централна гара . После с автобуса от 7:00 до Сандански е най-бързо - той пътува около 3 часа .
Ако обаче за пръв път сте в региона , горещо ви препоръчвам влака за Кулата от 7:35 ! Малко е по-бавен - пристига в Сандански около 11:40 , но за сметка на това имате прекрасни гледки към Кресненското дефиле , които не могат да се усетят от автобуса . А ако имате късмета да попаднете в купе с местна компания , ще запомните това сутрешно пътуване ! :)
Да речем , че в 12 на обяд сме на Автогарата на Сандански - отправна точка за следващия етап . Автогарата е на около 4 км. от ЖП-гарата , но има градски автобус , а такситата вземат около 3,50 лв. , така че няма страшно . Сега трябва да се придвижим до Попина Лъка - вилна зона на 18 км над град Сандански , вече в самата планина . Там е старата хижа на БТС "Яне Сандански" , която вече е хотел . Понеже няма редовен транспорт , имате три варианта :
1) На стоп - то македонецо е мноо интересно животно - качва на стоп само ако види познат човек , или интересен човек . Ако сте в типичен хипарско-пънкарски стил , с планинарски раници , кубинки , обеци на носа и видими татуировки , въобще на разчитайте да ви качат . Те такива с лопата са ги ринали и не са им интересни . Ако сте с прости дънки , сандали и бяла тениска имате по-голям шанс - македонецо ше те кАчи само за да разбере "от дека си бре и шо чиниш тука" .
2) Може да се качите и пеша - аз съм го вървял за около 4 часа , но си е натоварващо . Сандански е на около 300 м , а Попина Лъка - около 1000 м надморска височина . Така че тези 18 километра са си предизвикателство .
3) Можете да хванете такси - твърдата цена този сезон е 20 лв , та ако сте 3-4 човека е поносимо . Само че и тук си има правила - трябва да питате директно шофьора "За колко пари ще ни качиш до Попина ?" . Ударението е върху О-то , т.е. ПОпина . НЕ казвайте "Попина Лъка" - така че разберат че сте за пръв път тук и ще почнат да се пазарят . НЕ казвайте "до хижа "Сандански" - по подразбиране центъра на Попина е на около километър нагоре , което си е доста с раница на гърба . Има и друг номер - пътя до Водохващането е проходим за всякакви коли . Само че се пазарете със шофьора да ви закара за още 5 лева до там след точно 25 минути от тръгването от Сандански .
Последния етап за този ден е изкачването до заслона на Спано поле . От Водохващането е около 2 часа по маркирана пътека , а от х. "Яне Сандански" - плюс още около час по пътя . Маркираната пътека е изключително красива - почти през цялото време през гората , с ягоди , малини и боровинки от двете страни , покрай пееща река и 30-метрови ели - това изкачване ще бъде първата ви среща със средната преходна част на Пирин .
В късния следобед вече сте на заслона на Спано поле . Как да го опиша ? С разположението си на източния склон на мека котловина , с прекрасна гледка към залязващото слънце между "сцепения връх" - Синаница и Моминия , с бунгалата си - калинки между клековете , с Малка Спанополска река под краката ви - как да го опиша ? А как да опиша харизматичната личност на Донката - капитана на заслона , на Тането , Веско и Коки - планински водачи , готвачи в заслона и чешити един до друг ?
Официалната версия за името на Спано поле е , че там се наспиваш прекрасно - и това е вярно ! Има обаче и по-романтична версия - "спано" всъщност означава омайно , омагьосващо място . Дали заради цвета на планинските омайничета навсякъде между тревите , или заради нощните нашепвания на планинските феи - вие преценете , когато отидете там !
Едно отклонение - в планината е малко скъпичко . Не се учудвайте , че една нощувка в заслоните струва 7-8 лева , а една супа - 1,5 лв. , една порция ядене - 2,5 лв. , една бира - 2 лева . Причината е там , че до по-долните хижи можеш да достигнеш само с високо-проходим джип по каменисто подобие на път , а до по-горните единственият начин да качиш бира е на гърба на муле , или на човешки гръб :) . Естествено , никой няма да ви направи проблем , ако изкарате собствените си хранителни ( и ракиени :)) запаси от раницата .
Също така запасете се с цигари , ако сте пушачи - горе няма от къде да се купят . По време на преходите няма и да искате да пушите де , но една кутия цигари е добър армаган на всяка хижа и отваря вратите като солен паламуд :) .
В петък сутринта станете , наплискайте се с планинска вода , изпийте пресния чай към закуската и около 9:30 се стегнете за изкачване на Бъндеришкия чукар . До там няма официална туристическа пътека , но е лесно да се ориентирате - прехвърлите ли първото хребетче на север от спанополския заслон , карате само по права линия към върха , докато стигнете до езерото , което аз търсих 2 часа по крива линия :) . Малкото спанополско езеро е наречено още Атмегданско , защото там са се събирали по турско време веднъж годишно търговците на коне , мулета и прочее четиринога товарна сила от цял Пирин .
От другата страна на езерото цепите на ляво до превала на Дончови Караули , а после надясно по билото право на Бъндеришкия връх . От там се открива гледка на всички страни - от Банско до Сандански . Местните казват , че погледнеш ли отгоре веднъж , все едно си видял цял Пирин !
Прехода не е голям - около 2,5 часа нагоре и още 1,5 на спускане .
Проблемът е че пътя е маркиран само с пирамидки * . Ако имате някакъв опит в планината , ще се оправите и сами , но ако нямате - помолете някой от свободните чешити в заслона да ви заведе - няма да ви откажат , а и ще имате най-прекрасната компания по пътя :) .
( * Пирамидка - планинска маркировка на маршрут , представляваща един камък или групичка малки камъни , поставени явно върху по-голям камък . Не винаги може да се разчита на тях . След като обърнах внимание на Донката че пирамидките по пряката пътека под Бъбрека са доста хаотично разположени , той ми обясни следното : " По принцип пирамидките ги слагат планинските водачи , но напоследък туристите проявяват творчество и слагат камък върху камък като подпис "Аз бях тук" . Затова ни се налага и да разваляме любителски пирамидки непрекъснато ." )
Съветвам ви да си направите сандвичи от сутринта и да ги изядете на обед на брега на езерото . Така навръщане няма да бързате и можете да направите прекрасни снимки , а и да слизате полечка , защото най-лесния начин да си навехнеш крака е да бързаш по надолнището !
Около 3-4 часа следобед ще бъдете обратно на заслона , където ще си починете с бира и ще се замислите за салатите с ракийка вечерта . Не прекалявайте обаче с пиенето , защото утре ни чака най-сериозния преход . И най-важното - лакърдиите на пиринските македонци нямат край - ако се заслушате може да откарате неусетно и до следващото разсъмване !
В събота сутринта около 9 се стегнете за най-сериозния преход - от заслона на Спано през Тевно езеро до хижа "Беговица" ( също така наречена Каменица на едноименния връх и едноименната бира :)) . Пътеките са изключително добре маркирани и няма щанс да се изгубите . Преходът до Тевно езеро е около 4 часа - аз го взимам за 3 ч. , но с две скосявания* , които няма да ви издам :) . Причината е , че ако объркате пътечките между клековете , може да се въртите в кръг дни наред , докато някой случайно не ви срещне . Абе изобщо - с планината шега не бива , и ако не сте съвсем уверени в себе си , не правете експерименти !
( *Скосяване - пряка пътека извън официалния туристически маршрут , обикновено с екстремно изкачване или спускане , която понякога е маркирана с пирамидки . Тези пътеки се използват от планинските водачи , но не и от туристическите групи . Знаете ли че според закона в природните паркове е забранено да се движите извън официално маркираните пътеки ? Спазвайте закона не защото иначе ще направите нещо на природата , а защото иначе ще създадете доста главоболия на хората , които ще ви търсят през нощта , ако се изгубите ! )
Та кажете едно сърдечно "Довиждане и благодаря!" на Донката и се подгответе психически за 8-9 часа преход . Започва се през мочурища и ливади с крави , после лъкатушене между клековете до Перовата колиба , виждате долу в дясно Мечото езеро , после заобикаляте Бъбрека ( по маркираната пътека ! :)) , после последния етап до Тевно езеро - тясна пътечка по сипеите на Мозговишка порта . Гледайте си в краката , особено ако имате страх от височини ! Преживяването обаче е страхотно - от горе от сипея се разкрива гледка чак до Разлог !
В началото на падината пред Тевно езеро ще ви посрещнат конете и мулетата на Иван - хижаря . Местните твърдят , че името на езерото всъщност е Темно - т.е. мрачно . Наистина си е така - особено с извисяващите се насреща Беклемешки караули и връх Каменица , със студения вятър и затъмненото от облаци слънце . Разменете обаче само две приказки с Валя - съпругата на хижяря Иван и ще ви светне отвсякъде ! Невероятно светла личност в тази невероятна пустош ! Съветвам ви да изядете там по една чорба и да поемете надолу към х. "Беговица" .
Заслона на Тевно езеро е интересен и с нещо друго - той май единствен в Пирин пази старите туристически порядки . Там няма отделни стаи , а всичко е наедно - наровете за спане , кухнята и трапезарията не са отделени със стени . Вътре не се пуши и не се влиза с обувки - трябва да се събуете на входа . И бирата е много скъпа - заради мулетата , нали се сещате ? :)
От там нататък имате 3-часово спускане към хижа "Беговица" ( Каменица ) . Отново живописен маршрут , извиващите се като змийски спирали рекички отдолу ще ви съпровождат по пътя , самото място на хижата е доста приятно , но ... вече сте в цивилизацията . Хижата вече е почти хотел , трапезарията вече е почти ресторант , нощувката по мои сведения е 15 лева , а името на хижаря дори не го знам . Ако не намерите места там , спускането до Попина лъка и хижа ( хотел ) "Яне Сандански" е не повече от 40 минути , така че не се притеснявайте .
Обратният път го знаете . Само да ви предупредя , че дори и през лятото последният автобус от Сандански за София тръгва в 5 следобед . А минете ли Владая , ще ви се стегне сърцето и ще пожелаете въобще да не сте слизали от планината . Душата ви е останала на Спано поле !
Да , това на снимката съм аз - на 12-ти юли на 2200 м. надморска височина в Пирин ! Да , ужасно съм радостен , защото след 2 часа обикаляне успях да открия Атмегданското езеро , без маркирана пътека , без водач и карта , само с малко указания от местните ! Езерото е в падината зад мен , а зад гърба ми се извисява Башлийски чукар - един от най-сериозните алпинистки маршрути в България . И това бялото зад краката ми , което прилича на развяна кърпа , не е зрителна измама , а истинска снежна преспа , оцеляла от слънцето в полите на Башлийца !
Цели 5 дни в Пирин , без обхват на телефона , без мисъл за оптични суичове и рутъри , без ежедневна суета и притеснение как ще станеш утре - прекрасно е ! Каквото и да напиша , все ще бъде малко , така че просто ще ви дам идея за едно малко пътуване навън от градския мишмаш .
Вземете си два дни отпуск - четвъртък и петък . Изкрънкайте ги някак си от шефа - я неползвания миналогодишен , я компенсации - винаги има начин .
В раницата си сложете 5 чифта чорапи и 5 броя тениски . Още - памучна риза , лек пуловер и шушляково яке . Шапка или кърпа за глава . Слънцезащитен крем . Тъмни очила . Дълъг широк панталон за преходите и къси панталонки за почивка . Леки сандали или джапанки за вечерта , след като си измиете краката . Тръгнете с туристически обувки - ако нямате специални такива , използвайте зимните си боти с дебели чорапи - никой няма да ви се сме , най-важното е да ви е удобно . И това е - друго не ви трябва .
В сряда вечерта се качете на нощния влак за София ( пиша от позиция Бургас - останалите да си направят сметка как да се придвижат от собствената си отправна точка :)) . Този влак пристига около 6:20 на Централна гара . После с автобуса от 7:00 до Сандански е най-бързо - той пътува около 3 часа .
Ако обаче за пръв път сте в региона , горещо ви препоръчвам влака за Кулата от 7:35 ! Малко е по-бавен - пристига в Сандански около 11:40 , но за сметка на това имате прекрасни гледки към Кресненското дефиле , които не могат да се усетят от автобуса . А ако имате късмета да попаднете в купе с местна компания , ще запомните това сутрешно пътуване ! :)
Да речем , че в 12 на обяд сме на Автогарата на Сандански - отправна точка за следващия етап . Автогарата е на около 4 км. от ЖП-гарата , но има градски автобус , а такситата вземат около 3,50 лв. , така че няма страшно . Сега трябва да се придвижим до Попина Лъка - вилна зона на 18 км над град Сандански , вече в самата планина . Там е старата хижа на БТС "Яне Сандански" , която вече е хотел . Понеже няма редовен транспорт , имате три варианта :
1) На стоп - то македонецо е мноо интересно животно - качва на стоп само ако види познат човек , или интересен човек . Ако сте в типичен хипарско-пънкарски стил , с планинарски раници , кубинки , обеци на носа и видими татуировки , въобще на разчитайте да ви качат . Те такива с лопата са ги ринали и не са им интересни . Ако сте с прости дънки , сандали и бяла тениска имате по-голям шанс - македонецо ше те кАчи само за да разбере "от дека си бре и шо чиниш тука" .
2) Може да се качите и пеша - аз съм го вървял за около 4 часа , но си е натоварващо . Сандански е на около 300 м , а Попина Лъка - около 1000 м надморска височина . Така че тези 18 километра са си предизвикателство .
3) Можете да хванете такси - твърдата цена този сезон е 20 лв , та ако сте 3-4 човека е поносимо . Само че и тук си има правила - трябва да питате директно шофьора "За колко пари ще ни качиш до Попина ?" . Ударението е върху О-то , т.е. ПОпина . НЕ казвайте "Попина Лъка" - така че разберат че сте за пръв път тук и ще почнат да се пазарят . НЕ казвайте "до хижа "Сандански" - по подразбиране центъра на Попина е на около километър нагоре , което си е доста с раница на гърба . Има и друг номер - пътя до Водохващането е проходим за всякакви коли . Само че се пазарете със шофьора да ви закара за още 5 лева до там след точно 25 минути от тръгването от Сандански .
Последния етап за този ден е изкачването до заслона на Спано поле . От Водохващането е около 2 часа по маркирана пътека , а от х. "Яне Сандански" - плюс още около час по пътя . Маркираната пътека е изключително красива - почти през цялото време през гората , с ягоди , малини и боровинки от двете страни , покрай пееща река и 30-метрови ели - това изкачване ще бъде първата ви среща със средната преходна част на Пирин .
В късния следобед вече сте на заслона на Спано поле . Как да го опиша ? С разположението си на източния склон на мека котловина , с прекрасна гледка към залязващото слънце между "сцепения връх" - Синаница и Моминия , с бунгалата си - калинки между клековете , с Малка Спанополска река под краката ви - как да го опиша ? А как да опиша харизматичната личност на Донката - капитана на заслона , на Тането , Веско и Коки - планински водачи , готвачи в заслона и чешити един до друг ?
Официалната версия за името на Спано поле е , че там се наспиваш прекрасно - и това е вярно ! Има обаче и по-романтична версия - "спано" всъщност означава омайно , омагьосващо място . Дали заради цвета на планинските омайничета навсякъде между тревите , или заради нощните нашепвания на планинските феи - вие преценете , когато отидете там !
Едно отклонение - в планината е малко скъпичко . Не се учудвайте , че една нощувка в заслоните струва 7-8 лева , а една супа - 1,5 лв. , една порция ядене - 2,5 лв. , една бира - 2 лева . Причината е там , че до по-долните хижи можеш да достигнеш само с високо-проходим джип по каменисто подобие на път , а до по-горните единственият начин да качиш бира е на гърба на муле , или на човешки гръб :) . Естествено , никой няма да ви направи проблем , ако изкарате собствените си хранителни ( и ракиени :)) запаси от раницата .
Също така запасете се с цигари , ако сте пушачи - горе няма от къде да се купят . По време на преходите няма и да искате да пушите де , но една кутия цигари е добър армаган на всяка хижа и отваря вратите като солен паламуд :) .
В петък сутринта станете , наплискайте се с планинска вода , изпийте пресния чай към закуската и около 9:30 се стегнете за изкачване на Бъндеришкия чукар . До там няма официална туристическа пътека , но е лесно да се ориентирате - прехвърлите ли първото хребетче на север от спанополския заслон , карате само по права линия към върха , докато стигнете до езерото , което аз търсих 2 часа по крива линия :) . Малкото спанополско езеро е наречено още Атмегданско , защото там са се събирали по турско време веднъж годишно търговците на коне , мулета и прочее четиринога товарна сила от цял Пирин .
От другата страна на езерото цепите на ляво до превала на Дончови Караули , а после надясно по билото право на Бъндеришкия връх . От там се открива гледка на всички страни - от Банско до Сандански . Местните казват , че погледнеш ли отгоре веднъж , все едно си видял цял Пирин !
Прехода не е голям - около 2,5 часа нагоре и още 1,5 на спускане .
Проблемът е че пътя е маркиран само с пирамидки * . Ако имате някакъв опит в планината , ще се оправите и сами , но ако нямате - помолете някой от свободните чешити в заслона да ви заведе - няма да ви откажат , а и ще имате най-прекрасната компания по пътя :) .
( * Пирамидка - планинска маркировка на маршрут , представляваща един камък или групичка малки камъни , поставени явно върху по-голям камък . Не винаги може да се разчита на тях . След като обърнах внимание на Донката че пирамидките по пряката пътека под Бъбрека са доста хаотично разположени , той ми обясни следното : " По принцип пирамидките ги слагат планинските водачи , но напоследък туристите проявяват творчество и слагат камък върху камък като подпис "Аз бях тук" . Затова ни се налага и да разваляме любителски пирамидки непрекъснато ." )
Съветвам ви да си направите сандвичи от сутринта и да ги изядете на обед на брега на езерото . Така навръщане няма да бързате и можете да направите прекрасни снимки , а и да слизате полечка , защото най-лесния начин да си навехнеш крака е да бързаш по надолнището !
Около 3-4 часа следобед ще бъдете обратно на заслона , където ще си починете с бира и ще се замислите за салатите с ракийка вечерта . Не прекалявайте обаче с пиенето , защото утре ни чака най-сериозния преход . И най-важното - лакърдиите на пиринските македонци нямат край - ако се заслушате може да откарате неусетно и до следващото разсъмване !
В събота сутринта около 9 се стегнете за най-сериозния преход - от заслона на Спано през Тевно езеро до хижа "Беговица" ( също така наречена Каменица на едноименния връх и едноименната бира :)) . Пътеките са изключително добре маркирани и няма щанс да се изгубите . Преходът до Тевно езеро е около 4 часа - аз го взимам за 3 ч. , но с две скосявания* , които няма да ви издам :) . Причината е , че ако объркате пътечките между клековете , може да се въртите в кръг дни наред , докато някой случайно не ви срещне . Абе изобщо - с планината шега не бива , и ако не сте съвсем уверени в себе си , не правете експерименти !
( *Скосяване - пряка пътека извън официалния туристически маршрут , обикновено с екстремно изкачване или спускане , която понякога е маркирана с пирамидки . Тези пътеки се използват от планинските водачи , но не и от туристическите групи . Знаете ли че според закона в природните паркове е забранено да се движите извън официално маркираните пътеки ? Спазвайте закона не защото иначе ще направите нещо на природата , а защото иначе ще създадете доста главоболия на хората , които ще ви търсят през нощта , ако се изгубите ! )
Та кажете едно сърдечно "Довиждане и благодаря!" на Донката и се подгответе психически за 8-9 часа преход . Започва се през мочурища и ливади с крави , после лъкатушене между клековете до Перовата колиба , виждате долу в дясно Мечото езеро , после заобикаляте Бъбрека ( по маркираната пътека ! :)) , после последния етап до Тевно езеро - тясна пътечка по сипеите на Мозговишка порта . Гледайте си в краката , особено ако имате страх от височини ! Преживяването обаче е страхотно - от горе от сипея се разкрива гледка чак до Разлог !
В началото на падината пред Тевно езеро ще ви посрещнат конете и мулетата на Иван - хижаря . Местните твърдят , че името на езерото всъщност е Темно - т.е. мрачно . Наистина си е така - особено с извисяващите се насреща Беклемешки караули и връх Каменица , със студения вятър и затъмненото от облаци слънце . Разменете обаче само две приказки с Валя - съпругата на хижяря Иван и ще ви светне отвсякъде ! Невероятно светла личност в тази невероятна пустош ! Съветвам ви да изядете там по една чорба и да поемете надолу към х. "Беговица" .
Заслона на Тевно езеро е интересен и с нещо друго - той май единствен в Пирин пази старите туристически порядки . Там няма отделни стаи , а всичко е наедно - наровете за спане , кухнята и трапезарията не са отделени със стени . Вътре не се пуши и не се влиза с обувки - трябва да се събуете на входа . И бирата е много скъпа - заради мулетата , нали се сещате ? :)
От там нататък имате 3-часово спускане към хижа "Беговица" ( Каменица ) . Отново живописен маршрут , извиващите се като змийски спирали рекички отдолу ще ви съпровождат по пътя , самото място на хижата е доста приятно , но ... вече сте в цивилизацията . Хижата вече е почти хотел , трапезарията вече е почти ресторант , нощувката по мои сведения е 15 лева , а името на хижаря дори не го знам . Ако не намерите места там , спускането до Попина лъка и хижа ( хотел ) "Яне Сандански" е не повече от 40 минути , така че не се притеснявайте .
Обратният път го знаете . Само да ви предупредя , че дори и през лятото последният автобус от Сандански за София тръгва в 5 следобед . А минете ли Владая , ще ви се стегне сърцето и ще пожелаете въобще да не сте слизали от планината . Душата ви е останала на Спано поле !
1.
анонимен -
Realisti4no
22.07.2007 15:04
22.07.2007 15:04
Ezikat e interesen i jiwopisen.Razkazat e uvlekatelen.Obrazite,kartinite i sabitiqta sa predadeni realisti4no,no vse pak sa pre4upeni prez prizmata na edin nemakedonec.
цитирайПърво - много се радвам , че най-накрая един се увлече по тази моя тема - признавам си - любима .
Второ - постарах се да напиша нещо като пътеводител за "немакедонци" , за да могат повече хора да се запознаят с вас .
Трето - обещавам скоро да напиша нещо за срещите ми с вас - македонците - и няма да бъде отрiцателно , бъди сигурен !
цитирайВторо - постарах се да напиша нещо като пътеводител за "немакедонци" , за да могат повече хора да се запознаят с вас .
Трето - обещавам скоро да напиша нещо за срещите ми с вас - македонците - и няма да бъде отрiцателно , бъди сигурен !
3.
анонимен -
Браво, радвам ти се!
27.07.2008 18:39
27.07.2008 18:39
Споделям възторга ти, бях на Пирин преди 2 седмици,
прекрасно място, сърдечни хора.
А имаш ли снимки и можеш ли да ги постнеш?
Dana
цитирайпрекрасно място, сърдечни хора.
А имаш ли снимки и можеш ли да ги постнеш?
Dana
Радвам се за това, че си открила и прочела тази моя стара тема.
Снимки имам колкото си искаш, но предпочитам да почакам до края на август, когато пак ще бъда на Пирин и ще направя нова сесия. Тогава и ще ги постна, обещавам!
цитирайСнимки имам колкото си искаш, но предпочитам да почакам до края на август, когато пак ще бъда на Пирин и ще направя нова сесия. Тогава и ще ги постна, обещавам!
5.
анонимен -
Благодаря ти, Светло,
27.07.2008 22:14
27.07.2008 22:14
дори не забелязах, че е от 2007 г,влязох случайно през гугъла.
Обичам да бродя из Пирин -реално и виртуално.
Ще чакам снимките.
цитирайОбичам да бродя из Пирин -реално и виртуално.
Ще чакам снимките.
Благодаря ти че си предал по такав неотразим начин духа на Пирин...Уникален разказ...
Знам че темата е стара,но ако този уикенд решиш да изпиеш една македонска ракия,гледайки залеза на Спано,ще се радвам да се запознаем...
цитирайЗнам че темата е стара,но ако този уикенд решиш да изпиеш една македонска ракия,гледайки залеза на Спано,ще се радвам да се запознаем...
Ако въобще отидем тази година, ще бъде на есен. Ама ти пий една ракийка и заради нас, и много поздрави на Донката и Тането!
цитирайще предам поздравите ти(след прочитането на разказа ти,те чувствам приятел,и затова сам на ТИ) специално...С моята банда сме там всяка година поне един път и вече му казваме че ще ходим" у дома"...така че,може би...някой път ще пием ракия...разбрах от приятели, че вече имало баня...ще е интересно да се види...
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778
цитирай"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2335