Около Петльовден бях обещал рецепта от мъжко пиле, но много вода изтече от тогава.. То и за Св.Валентин имах идея да покажа какво съм приготвил, но и този празник мина и си замина.. Много съм несериозен с обещанията - Мартичките например чакат рецептата за Пуфкавата Мусака наМайка ми от година и половина и има да чакат.. поне до Март месец.. не знам коя година :)        Та в предишния си пост бях помолил да ме открехнете как се познава пола на бройлерите, но никой не ми отговори. Аз обаче разбрах - един мой офф-лайн приятел случайно прочел писанията ми за Петльовден и взел работата присърце. Обадил се на негов приятел ветеринар и разучил, че нещата са много сложни - половите белези в кокошия свят се развивали значително по-късно - след като обичайно живото пиле се превръща в охладен бройлер в торбичка. Така че колкото и да надничам между краката на пилетата в хладилната витрина, няма да позная кое е момченце, и кое - момиченце. Остава само да се надявам, че съм сготвил бъдещ петел.        От друга страна пък снимката долу не е от Петльовден, а от миналия Петковден, така че полът на съдържанието на манджата няма значение. Важното в рецептата е друго -  това е най-лесния начин, който съм намерил до сега, за да сготвя вкусно пиле. Не че е много бърза рецепта, но изисква малко усилия и между кратките отделни операции мога да си мейлвам, гугля, фейсбуквам или каквото там по-полезно странично занимание си намеря.           В тази връзка - аз като начинаещ готвач прекарвах излишно много време около печката да им се салтаносвам и да им бая на вкусните гозби. С моята логика смятах, че това е важно за процеса. Преди няколко години обаче започнах да се увличам от селската кухня на Странджа и бях поразен от нейната икономичност. И на продукти, и на усилия. Когато някоя баба ме гости с нещо вкусно и аз я питам много ли е сложно да се приготви, обикновено получавам махане с ръка: "Ееа, сложно! Турям го кротко на огъня и ходя да плева чесъна..".          Та тази рецепта не е типично странджанска, но я правя по техния тертип, така че си заслужава да я нарека: "Лесно странджанско пилешко".    
         
         Нарязвам пилето на порции, посолявам го и го оставям малко да дръпне. В тиган с малко олио го запечатвам от двете страни. Изваждам в йенска тенджера, заливам с малко бяло вино, малко черен пипер и 2 дафинови листа и похлупвам да стои. Йенската тенджера я използвам само в къщи за по-малко количество, иначе ако имам гости класическият глинен гювеч дава по-добри резултати :)          В същата мазнина от пилето запържвам един настърган морков, добавям една глава чесън, обелен и нарязан на едро, гася с доматен сок. След като се посгъсти, добавям останалата сол за яденето и лъжичка мед. Това се налага заради липсата на лук, който да подслади доматения сок, а използването на мед вместо захар си е типично странджански тертип.          Изсипвам сместа при пилето, доливам малко вода и го пъхам във фурната на бавен огън да се задушава. После сядам да си плевя виртуалната градинка във Фейсбука, като от време на време подушвам миризмата от към фурната. Когато характерния мирис ми подскаже, че ястието е останало "на мазнина", изваждам го, поръсвам го с нарязан пресен магданоз и пак похлупено го оставям настрани поне половин час. Ако съм много "странджански" настроен, вместо магданоз използвам зелен джоджен, но никога двете заедно. Това е друга характерна черта на селската ни кухня - зелените подправки най-добре да се използват самички, за да не се бият за вкуса на манджата.         Това е цялата работа. А -и освен това най-добре е хлябът да е прясно изпечен :)

странджанско - и моите баби готвеха тези простички гозби

а за пуФкавата заливка за мусаката - голямо чакане беше, та сърце ми не изтрая и си пробвах тук една с масло, брашно, кисело мляко и яйца ( нещо като бешамел), която бая бухна

.. то така и не се знае дали някога ще го напиша, та да си кажа - то съставките на майка ми си ги уцелила, само една тънкост си е нейна - белтъците ги отделя, разбива ги на сняг и после нежно ги добавя към останалата смес. Мен малко ме мързи, затова и се назландисвах толкова време :)

ама трябва и ръчица, аз още не съм пробвала да разбивам отделно жълтъци и белтъци дори за торта, по причина, че с миксер почти не работя - ако се наложи някой ден да се доказвам с мусака - ще се прежаля!

бе, Марти? :) Прави се на ръка с т.н. инструмент "домакинска тел" :) Аз затова се назландисвам :)

с тел изобщо няма да имам това времетърпение - майка ти е герой