Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
27.02.2011 13:00 -
Когато колехме прасето
Автор: svetlo
Категория: Рецепти
Прочетен: 7439 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2011 14:54
Прочетен: 7439 Коментари: 4 Гласове:
11
Последна промяна: 27.02.2011 14:54
или Свински кебап по мъжки
В памет на дядо ми, който не беше готвач и свинският кебап беше единственото нещо, което можеше да готви, но пък и той беше единственият човек, който можеше да го приготви..
Всъщност аз в коленето на прасето не съм участвал, защото по онова време да съм бил 5-6 годишен. Пък и само за две Нови Години сме имали прасе (да - по социЯлизЪма Гошко ставаше курбан на Дядо Мраз, а не на Дядо Коледа:)). А моят дядо - пенсиониран счетоводител - от нямане на работа реши, че отглеждането на прасета е много блага и доходна работа и си ги завъди някъде в околностите на града. Не знам какви сметки е правил, но не му излезе счетоводството и след две години се отказа от тази икономическа инициатива, а на мястото на свинарника посади лозе, което се оказа доста по-блага работа.
Но докато съществуваше свинарника, някъде там се извършваха свещенодействията по коленето, пърленето и чистенето на новогодишното прасе. После чистичкият труп се завиваше в найлони в багажника на "Жигули"-то и така се озоваваше на кухненския балкон на панелния ни апартамент за разфасоване от мъжете на 4-5 роднински и приятелски семейства.
Преди да се премине към тази операция обаче, се извършваше един ритуал, който си спомням със смесени чувства. Явно когато градските мъже се учат от селяните как се коли прасе и се пие греяна ракия, те по неволя научават и някои селски номера във веселбата. Такъв номер беше "язденето" на прасето - малките момченца биваха подканяни да яхнат свинския труп на балкона, да го хванат за ушите и да го "яздят на конче" под смеха и наздравиците на възрастните мъже. На мен това ми се струваше доста нелепо, но с 5-6 годишния си акъл си мислех, че ако не яхна прасето, ще ме подиграват, че не ставам за мъж - затова и някак си изтърпявах "ритуала"...
Обаче... Кулминацията на вечерта за мен беше моментът, в който дядо ми хващаше дървената лъжица и започваше да бърка кебапа в стария голям почернен и очукан тиган на газовата печка в кухнята. Зяпах го в унес и устата ми се пълнеше със слюнки, защото много добре знаех каква вкусотия ще гъчим след малко.
А всъщност свинския кебап на дядо ми - както всяка мъжка работа - е изключително прост и нетрудоемък за приготвяне.
Първо трябва да намерим хубаво нашарено месо - хем да има крехко, хем и сланинка. Добра идея например е комбинацията от парче бут и сланинки от гърдичките. Но си е малко играчка. Най-лесно ми е да изтичам до месаря насреща и да го накарам да ми претегли едно кило изрезки от плешка . Много ми е смешно, че тези изрезки се продават в магазинската мрежа под името "Свинско месо за готвене" - чунким, другото месо не става за готвене!:)
И докато ви разказвах истории, нарязах месцето на кубчета и отделих с ножа сланинките (ама не съвсем до дъно!). Кубчетата месо забърках в една купа със сол, млян черен пипер и една чаша бяло вино и ги оставих да си почиват около час.
Сега сипвам малко олио в дълбокия тиган - ама без да прекалявам - както се казава, само да покрие дъното. Слагам го на котлона и хвърлям вътре сланинките и една глава лук, надробена на ситно. Лука го слагам толкова рано, защото идеята е до края на операцията той да се се стопил напълно и да е попил в месото. Затова и температурата на котлона трябва да е умерена - няма да препържваме, а ще задушаваме в мазнина. Както се досетихте, ще ни трябва и един голям капак под ръка.
По някое време помагам на лука да стане на кашичка, като доливам една идея гореща вода. Ама съвсем малка идея - горе-долу колкото напръстника, в който баба ми си пиеше ракийката.
След като сланинките се "изцъклят" и си пуснат мазнината, добавям и месото, като го взимам с ръка от купата и го изцеждам - течност все още не ни е нужна. То ще си пусне достатъчно. Сега започва голямото бъркане - бъркам, бъркам и хоп капака! Паля си цигара, дърпам 2-3 пъти и пак така - бъркам, бъркам и хоп капака! Тази процедура се повтаря, докато месото остане само на мазнина. После добавям останалия в купата сок от месото и виното, поръсвам с кимион и повтарям процедурата.
Когато месото пак остане на мазнина, удрям последния щрих - изцеждам му отгоре сока на половин лимон (заедно със семките!) и бъркам на отворен капак с вълшебната дървена лъжица, докато кебапчето хубаво се зачерви. После го махам от огъня и пак го захлюпвам, докато изтичам до пазарчето за да напълня тубичката с мерло от горнобанската изба.
Давайте сега да наблягаме на кебапа и на червеното вино като за последно, че днес е Месни заговезни - последен шанс преди Великите пости. А по време на пости, както (или може би не?) знаете, освен че се въздържаме от свинско, трябва да се въздържаме и от винско...
Наздраве!
някой път ще го покажа, много е лесен, а и лафа си има обяснение;)
присъствала съм на такава свинска смърт (ууужас!) повече да не чуя!!
и аз така правя кебапа:) сега обаче ще хвърля едни пикадилски ребърца
в тавичката и ще си сипна от винското докато цвърчат:))
Наздраве!
цитирайприсъствала съм на такава свинска смърт (ууужас!) повече да не чуя!!
и аз така правя кебапа:) сега обаче ще хвърля едни пикадилски ребърца
в тавичката и ще си сипна от винското докато цвърчат:))
Наздраве!
И дано ти станат пикадилските ребърца божествени!:)))
цитирайвсе едно себе си видях в кухнята))) и аз така бъркам свинския кебап...но капвам и няколко капки соев сос!После на масата с чаша червено винце...и задължително допълнително лимон /много го обичам/
ух, че апетитно изглежда кебапа от снимката))) ако не ми се печеше вече рулото Стефани, със сигурност щях да приготвя набързо такава вкусотия ;)...нищо и утре е ден))
цитирайух, че апетитно изглежда кебапа от снимката))) ако не ми се печеше вече рулото Стефани, със сигурност щях да приготвя набързо такава вкусотия ;)...нищо и утре е ден))
обичаят е потресаващ, това с язденето на трупа, при такива заколения като малка съм се ужасявала от писъците на животното, камо ли да изляза видя ритуала, за мен си е обгърнат в тайнство, години после при Краси Зинин имахме тема "Колене на прасе" за което трябваше да развихря въображение, ако можех да нарисувам писъците трябваше да е червено платно
образува ми спомени със зимни миризми на пърлено, печено, осмянка и кръв по сняг
постите започват
цитирайобразува ми спомени със зимни миризми на пърлено, печено, осмянка и кръв по сняг
постите започват
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2335