И моят извор е пресъхнал, знаеш го. 
От жаждата на тебе ти е радостно, 
превърнала си я отдавна в тяга,
която те изстрелва към безпаметност. 
Когато се уплашиш от страха си 
и хвърлиш под леглото тишината, 
навярно ще се скриеш от греха си
и може би ще скочиш от метлата...
А дотогава - просто вярвай в нищото,
в което се зараждат световете,
и на брега на времето, разплискана,
опитвай да обичаш ветровете...

Извинете, да отбележа, че когато НЕ тролите сте приятен за четене. :))

Кой троли, не разбрах.
Това е единственият ми профил тук.

Tres bien! Много рядко явление е само един профил- честна работа! :)))) Аз пък имам четири профила и четири фейка на тях, общо осем за сега! :)))))
Иначе стихът е хубав.

Създаваш уникална поезия, приятел, с безкрайно богатство на израза и усет за философската житейска дълбочина. Чест и почитания!

Поздрав!