Сънувах снощи странен сън . Странното беше че в съня си сънувах предишен сън , от преди няколко месеца , а в съновното си пробуждане детайлите ми се размиваха полека , също както и след реално пробуждане . И ги догонвах , и ги мамех с мисъл , и ги молех да не си отиват , защото са ми нужни като топъл спомен . А когато се събудих наистина , старият ми сън - този който наистина сънувах преди месеци - се появи в главата ми толкова свеж , колкото винаги е бил .
         Малко объркано обяснение се получи , нали ?
         Аз сънувам непрекъснато и най-разнообразни неща . Учудвам се на хората , които казват че рядко им се случва . Може би тяхното съзнание има скрит механизъм за моментално забравяне ? Аз помня много от своите сънища . Сънувам истории , ярки и цветни , дори често сънувам че съм герой от анимационен филм , нещо като в "Stay Tunner" . Учудва ме и старата заблуда , че само лудите сънували в цветове . А как може да се сънува черно-бяло ? Не мога да си го представя .
         В оригиналния ми сън - този , който сънувах преди месеци и който сънувах че сънувам снощи ( извинете ме че се повтарям , но ми е много забавно наистина да си припомням объркването в преживяването :)) - участваха три познати жени и една непозната . Аз бях студент в някакъв град на единия край на България , който странно напомняше за нощен Благоевград и и кв. "Гео Милев" в София , взети заедно . Трите жени - сегашната ми , бившата ми съпруга и една моя много добра приятелка от Варна - играеха в съня ми пак студентки там , но в различни потоци и не се познаваха помежду си . Общото между тях беше , че и трите ми бяха много близки приятелки .
         Една вечер отивам на дискотека по уговорка с компания , но ми връзват тенекия . Действието на съня се развива в моите студентски години , когато нямаше начин да си извадиш телефона от джоба и да разбереш кой къде е . Затова си седя мрачен и зъл в ъгъла на някакъв отвратително неудобен стол с тъмночервен социалистически плюш и очаквам чудо - някой все пак да се появи с часове закъснение .
          Не ми стига това нещастие , ами се появява и друго - в навалицата към мен започва да се присламчва най-личната девойка в заведението . От типа , по който никак не си падам - дългокрака , но кльощава , с прекалено правилно манекенско лице , с един тон грим върху изскубаните вежди и рядка боядисана тупирана коса , разстлана по голото гръбче . Аз може да не си падам , но останалите мъже ужасно си падат , а и преди 20 години пак това беше най-лесния начин да си изядеш боя .
          Отначало не я разбирам какво иска - шумотевицата е прекалено голяма , а и аз съм зает да следя през рамото й присвитите погледи на местните биячи , но после става ясно , че иска от мен голяма услуга . Тя утре щяла да се прибира в родното си село , а от мен се иска да тръгна един ден по-късно и да се представя на техните за сериозното й гадже . Не беше важно каква съзлива история ми разказа , важното беше че от пръв поглед разбрала че само на мен може да разчита . Освен това каза , че щяла да ми даде пари за разходите , което съвсем подразни пияното ми мъжко самочувствие , и аз отвърнах : " Не ми трябват парите ти , аз ще ти помогна , защото ти имаш нужда от мен !" .
          На следващия ден - поспал и поизтрезнял - отивам по отделно при всяка от трите си приятелки и им споделям историята , която ме гложди със своята нелепост . И трите по отделно ме съветват да не се забърквам в такива каши , но аз отвръщам : "А , не , дал съм дума , трябва да тръгна ." . И трите поотделно и зад гърба ми решават да ме последват тайно , за да ме пазят по някакъв начин .
          Въпросното село е на другия край на България , налага се дълъг път с прекачвания на различни влакове и автобуси , някъде по пътя срещам случайно някоя от трите жени , убеждавам я да ме остави на мира и да се връща , тя спира , после пак тръгва - една такава огромна въртележка . Накрая , на автогарата в някакво градче близо до крайната цел , се срещаме всички за пръв път . Там трите ми приятелки се запознават по между си и ми казват , че вече идват с мен до края , каквото и да става .
Пристига някакъв грохнал селски автобус и шофьора заявява че има само три места . Казва ми : "Аз ще кача трите жени , а ти си намери тука една кола да те закара до разклона преди селото . До там вече ще са се освободили места и ще те взема ."
         Хващам на стоп някаква раздрънкана "Лада" , която ме стоварва на един кръстопът на почти черни междуселски пътища . След малко пристига и автобуса полупразен , но вътре моите приятелки ги няма . Питам учуден шофьора :
         "Къде са трите жени , които бяха с мен ?"
         "Какви три жени , аз не съм качвал такива ."
         "Е , не помниш ли в града дето нямаше място за мен , ти ми каза да тръгвам на стоп , а жените ще ги вземеш ?"
         "Виж сега , момчето , за пръв път те виждам и не знам за какво ми говориш . Айде , ако се качваш - качвай се , че имам график да гоня !"
         Не се качих , а останах загледан в облаците жълтеникав прах след автобуса . Останах сам под лятното слънце и гледах разбитите пусти междуселски пътища , пожълтялата опушена трева отстрани и изровената червена пръст на хълмчетата наоколо . И изведнъж усетих невероятно облекчение и спокойствие . Знаех , че никога няма да стигна ди селото и никога повече няма да видя онази девойка , но съм си изпълнил думата по някакъв начин . Знаех , че моите три приятеки са някъде заедно и са добре една с друга . Знаех и че съм сам и свободен , и макар да не знам къде се намирам , мога да тръгна в която и да е от четирите посоки на кръстопътя и все ще стигна до някъде .
         Ето това е странният сън , който веднъж сънувах , а втория път - сънувах че сънувам . Това са единият вид сънища - странни истории , които май ни се се иска да сме  преживели и след като се събудим се чудим дали сме го сънували , или сега сънуваме реалния свят :)
         Втория вид сънища са кошмарите - тук вече съм убеден че на всекиго се е случвало . За пръв път ми се случи на около 10-11 години . По това време вече бях "стар морски вълк" с доста стаж по рибарски лодки , яхти и кораби , но един ден взехме по-малкия ми брат на борда на малко транспортно корабче с материали за остров "Болшевик" . За пръв път излизаше в морето . Толкова се бях притеснил за него , че си спомням как баща ми каза ядно в един момент : "Я го пусни , стига си го къткал като кокошка , и той е мъж вече , няма да падне в морето !" .
         Тогава за пръв път сънувах кошмара , който в продължение на години ма караше да се събуждам облян в студена пот - как малкото ми братче изплува в пенещата се следа на отдалечаващия се кораб , но няма кой да го види и да му помогне .
         Доста по-късно този сън бе заменен от кошмара с дъщеря ми . Много често сънувам , че Дамяна е още бебе и пълзи по ръба на покрива на висок блок , всеки момент може да политне надолу , но аз не мога да я хвана - парализиран съм от височинна фобия и не мога крачка да направя към нея . Интересното е , че в живота нямам страх от височини - и професионално ми се е налагало много да се катеря по покриви , и в планината си гледам в пропастите , но на - в съня си съм парализиран от такава фобия !
         Трети вид сънища са полета на душата и тялото . Когато бях малък , майка ми обясняваше , че ако сънуваш че летиш , значи растеш . Аз обаче продължавам да го сънувам и мноооого ми е хубаво ! Не летя с крила или с махане на ръце , а както се изплува от дълбокото - махам с краката и се понасям нагоре-нагоре , а въздуха го усещам като вода покрай тялото си . Нищо друго не правя в съня си цяла нощ - само махам с крака и прелетявам над безлюдни покриви , докосвам клоните на дърветата или прелитам над заспали хора в дълги помещения , но съвсем опрян с гръб до тавана ! И се събъждам красив , щастлив и пречистен от нещо . От какво - не знам , но определено пречистен .
         Омръзна ли ви да четете ? :) Вярно че много се увлякох , но както сънуването е загадка за мен , така и вярвам че е някакъв свят неотделим от човека и можем да използваме този свят .
         Има нещо много близко между съня и интуицията . Мисля , че силно развитата интуиция не е вълшебство или индивидуална дарба , а способност да оставиш съзнанието си да вземе бързо решение на базата на твоя собствен натрупан подсъзнателен опит през годините , без му слагаш юздите на конкретните несъществени обстоятелства . Айде , пак го казах много сложно ! :) Но мисля че се разбира .
         След тежък и изморителен ден , от който са останали много нерешени проблеми за следващия такъв , на човек обикновено му се иска да изключи и да спи като пънче .  На мен също , но аз съм си създал един навик да си прехвърлям през ума при заспиването проблемите , на които днес не съм намерил решение , а за утре трябва да бъдат решени . Не да разсъждавам върху тях - само да ги отбелязвам като точки в дневен ред ! И много често сънувам точното решение , като на филм . Дори съм изпадал в комичната ситуация , на следващия ден да отида успокоен на работа и колегите да ми напомнят , че имаме много важен проблем , а аз да им отговоря : "Ама нали вчера го решихме по този и този начин !" . И чак по погледите им да се усетя , че аз съм сънувал това решение ! :)
         Хайде - лека нощ - и дано прочитането на този объркан постинг да ви е донесло някаква полза !

интересно ми беше...
сънувам винаги, дълго и цветно, но почти нищо не помня като се разсъня
затова се впечатлих от детайлния разказ за сън в съня