Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
07.07.2007 00:03 -
Моите зелени ябълки
Ей , много сериозен станах нещо напоследък , дори политизиран , я да се опитам да се върна към хумора , щото от личен опит знам , че ако гледаш прекалено сериозно на този живот , няма да разбереш че го живееш :)
Признавам , че bros ме вдъхнови за този постинг - много ме развеселява тоя ! :) Ще взема наистина да го хвана на къс пас в Бръшлян , да го записвам цяла нощ на диктофона , а после може и роман да напиша на негов гръб ! :)
Спомних си моето най-голямо напиване в живота . Не най-обилното като количество алкохол , не най-жестокото като последствия , но може би най-осъзнатото и весело - още умирам от смях , като се сетя .
Първо следказармено лято и решаваме да се съберем тримата неразделни училищни приятели - аз , Питър Пан и Бобчето - ей така да си се напием и да си кажем многото неща по мъжки и приятелски . Бащата на Питър любезно ни предоставя за едно денонощие втория етаж от недостроената си вила в селце , близко до Бургас , с условието "да не правим много глупости и да не го излагаме" .
Вилата беше в дъното на парцела на дядото на Питър , като в горния край в стара малка къщичка спяха дядото и бабата . Между вилата и къщичката - лозенце и овощна градина . Самата вила беше на груб строеж с дограми , като първият етаж беше напълно измазан и почти обзаведен , а вторият - на тухла , с две русенски легла и скована от дъски маса , която за нашата цел застлахме със стари вестници .
Също за нашата заветна цел от Бургас бяхме взели само най-необходимото - касетофона - а от местния хоремаг се заредихме с цигари , един 750мл "Царевец" и една половинка ракия за мен , щото аз водка посмъртно не близвам . За компания на тези неща добавихме на масата и една кана със сироп от произволни компоти и купонът тръгна .
Слушахме си хипарската музика , говорихме си за казармата , за ученическите любови , за това как ще се разпределяме тримата върху две легла , за светлото капиталистическо бъдеще и мрачното социалистическо минало и въобще за всичко , докато не се усехме , че пиенето е свършило . Онези двамата неусетно си изпили водката и ми "помогнали" с моята ракия , бутилките са тъжно празни , а ние сме още на километри от съня .
Спонтанното решение да се ходи отново до хоремага в топлата вечер е ясно , но се оказа че в това село хората си лягали рано и централната културна забележителност на селото е затворена . С унил вид се връщаме обратно , когато Питър се сеща , че май дядо му държал някаква домашна ракия в пристройката към къщичката , която не се заключва .
Коварния план го скроихме веднага ! Съвсем тихичко на пръсти , без цъкане на запалки за да не събудим дядото , аз застанах да слухтя на вратата на къщичката , Бобчето беше отцепка на вратата на пристройката , а Питър се промъкна вътре и грабна една бутилка ракия . Пак така тихичко се изнесохме от терена и купона започна наново на втория етаж на вилата .
Пак хубавата музика , пак задушевните разговори , но по едно време и тази бутилка свърши . Дори колкото и да е странно - като че ли допълнителното пиене ни поотрезви - и досега пазя абсолютно ясни визуални спомени от вечерта .
Бобчето видя празната кана от компота , сети се че докато е седял до вратата на пристройката , забелязал едно едричко буренце на лунната светлина и заяви че бурето не може да не е пълно с винце . Делегирахме му правата да ходи да напълни каната , но той запецна отгоре на стълбата и каза че не може да слезе от втория етаж .
За тази стълба пропуснах да спомена . По проект до втория етаж трябваше да се стига с вито стълбище от средата на хола на първия , но както ви казах вилата беше недостроена . Затова в момента подхода представляваше един правоъгълен отвор в бетоновата плоча на втория етаж , до който се стигаше по най-обикновена строителна стълба - от онези с две вертикални дъски и наковани с пирони на тях напречни парчета за стъпала . Тези стълби имат основното свойство да се клатят във всички възможни пространствени направления , както и да скърцат застрашително , ако стъпиш върху тях .
Бобчето в моментата е 130 килограма върху своите 185 см , но и тогава си беше бая якичък . Стъпи върху първото стъпало и скърцането го уплаши - както казах , чувствахме се поизтрезняли и в пълна кондиция . За да му покажем че няма страшно , ние двамата с Питър се свалихме по стълбата почти безаварийно и почнахме да го подканяме от долу да слезе при нас .
"Айде бе , слез бе , слез по шибаната стълба беее !" - вика му Питър .
Бобчето обаче седна на ръба на бетоновия отвор , заклати си краката в празното , размаха стъклената кана с дясната ръка и се захили философски :
"Да бе , мръсни копелета , сега да се пробвам да сляза по стълбата , да се спъна , да падна , да счупя каната и после да ми се подигравате ! Тарикати такива - няма да стане ! Хаааа-ха-хаа!"
Моят трезвен мозък точно в този момент ми напомни , че още по светло мярнах една вързала нискостеблена ябълка в градината , а на червеното винце как ще му отиват ябълки за мезе ! Не знам защо реших че виното ще е червено , след като още дори не беше доказано че във въпросното буре има вино , ама ги оставих двамата да се пазарят във вилата и излязох да бера ябълки .
Някак си намерих в тъмното дръвчето , откъснах една ябълка , отхапах и я захвърлих - беше кисела ! Откъснах друга , отхапах и пак я захвърлих - пак бях попаднал на кисела . А така ми се ядяха ябълки !!! Преди да скъсам третата се намеси моята трезва половинка на мозъка и ми напомни , че до нормалното време за узряването на ябълките тук остават поне 3-4 седмици .
Той дядото на Питър беше направил градината тертиплийската - ствола на дръвчето изчистен и варосан , отдолу в радиус от метър изчистено от трева и прекопано - японска красота и спокойствие ! Направо да си полегнеш отдолу , да прегърнеш ствола и да спиш блажено , докато ябълките узреят !
Което аз и направих . Кълна се , че се чувствах абсолютно трезвен , абсолютно съзнавах къде съм легнал и абсолютно приемах да проспя тук под дръвчето периода , докато ябълките узреят и се качим пак горе да си допиваме винцето с ябълково мезе .
Заспах , но скоро досадна шумотевица ме събуди . Отворих си полека само едното око , надигнах си полека само главата с минимално усилие на тялото и видях следната картинка :
Луната полека залязва от дясната страна на вилата , а от лявата се прокрадват първите утринни слънчеви лъчи .
На фона на бледовиолетовото утро Питър клечи на четири крака в тревата до оградата и си говори със селските кучета . Имам предвид той ги лае и те го лаят . Той изкарва едно "Уаафф!" с помощта на диафрагмата си и характерна чупка в задника , а от цялото село му се отговаря :"Уаф,уаф,уаф,уаф,уаф !" .
От терасата на втория етаж Бобчето се гъне на две през парапета и аха да падне , успява да се провикне : "Аре ве копелетааааа ! Що ме оставихте сам тукаааааа !" .
Кво вдигат шум тези идиотчета си казвам и се обръщам на другата страна да си доспя .
По някое много слънчево време на следващия следобед се появява бащата на Питър , явно повикан по телефона от дядото . Пристигна с кафявата си жигула , обара ни като круши - мен изпод ябълката , Питър от тревата до оградата , а Бобчето изчегърта от студения циментов под на терасата .
По пътя за Бургас , люшкащи се и тримата на задната седалка на жигулата , някак си успяваме да разберем , че бащата на Питър ни набива три неща в главите :
1) Цялото село било се събудило заради нас - ние си мислехме че само кучетата - и нали сме му били обещали да не го излагаме ;
2) Той ни вярвал , че няма да правим глупости , щото нали сме били коскуджамите мъже на по 20 години , ама ние сме се държали като пубертетчета ;
и 3) - Той наистина много се уплашил за нас , щото оная последната бутилка дядова ракия не била точно ракия , ами 89 градуса първак , наложен със специални горски билки за намазване против змийска отрова !!!
Евала на тази противоотрова си казахме след няколко дни , ама никой не ни издаде рецептата . А бащата на Питър скоро продаде вилата и така и не хапнах от моите ябълки .
Признавам , че bros ме вдъхнови за този постинг - много ме развеселява тоя ! :) Ще взема наистина да го хвана на къс пас в Бръшлян , да го записвам цяла нощ на диктофона , а после може и роман да напиша на негов гръб ! :)
Спомних си моето най-голямо напиване в живота . Не най-обилното като количество алкохол , не най-жестокото като последствия , но може би най-осъзнатото и весело - още умирам от смях , като се сетя .
Първо следказармено лято и решаваме да се съберем тримата неразделни училищни приятели - аз , Питър Пан и Бобчето - ей така да си се напием и да си кажем многото неща по мъжки и приятелски . Бащата на Питър любезно ни предоставя за едно денонощие втория етаж от недостроената си вила в селце , близко до Бургас , с условието "да не правим много глупости и да не го излагаме" .
Вилата беше в дъното на парцела на дядото на Питър , като в горния край в стара малка къщичка спяха дядото и бабата . Между вилата и къщичката - лозенце и овощна градина . Самата вила беше на груб строеж с дограми , като първият етаж беше напълно измазан и почти обзаведен , а вторият - на тухла , с две русенски легла и скована от дъски маса , която за нашата цел застлахме със стари вестници .
Също за нашата заветна цел от Бургас бяхме взели само най-необходимото - касетофона - а от местния хоремаг се заредихме с цигари , един 750мл "Царевец" и една половинка ракия за мен , щото аз водка посмъртно не близвам . За компания на тези неща добавихме на масата и една кана със сироп от произволни компоти и купонът тръгна .
Слушахме си хипарската музика , говорихме си за казармата , за ученическите любови , за това как ще се разпределяме тримата върху две легла , за светлото капиталистическо бъдеще и мрачното социалистическо минало и въобще за всичко , докато не се усехме , че пиенето е свършило . Онези двамата неусетно си изпили водката и ми "помогнали" с моята ракия , бутилките са тъжно празни , а ние сме още на километри от съня .
Спонтанното решение да се ходи отново до хоремага в топлата вечер е ясно , но се оказа че в това село хората си лягали рано и централната културна забележителност на селото е затворена . С унил вид се връщаме обратно , когато Питър се сеща , че май дядо му държал някаква домашна ракия в пристройката към къщичката , която не се заключва .
Коварния план го скроихме веднага ! Съвсем тихичко на пръсти , без цъкане на запалки за да не събудим дядото , аз застанах да слухтя на вратата на къщичката , Бобчето беше отцепка на вратата на пристройката , а Питър се промъкна вътре и грабна една бутилка ракия . Пак така тихичко се изнесохме от терена и купона започна наново на втория етаж на вилата .
Пак хубавата музика , пак задушевните разговори , но по едно време и тази бутилка свърши . Дори колкото и да е странно - като че ли допълнителното пиене ни поотрезви - и досега пазя абсолютно ясни визуални спомени от вечерта .
Бобчето видя празната кана от компота , сети се че докато е седял до вратата на пристройката , забелязал едно едричко буренце на лунната светлина и заяви че бурето не може да не е пълно с винце . Делегирахме му правата да ходи да напълни каната , но той запецна отгоре на стълбата и каза че не може да слезе от втория етаж .
За тази стълба пропуснах да спомена . По проект до втория етаж трябваше да се стига с вито стълбище от средата на хола на първия , но както ви казах вилата беше недостроена . Затова в момента подхода представляваше един правоъгълен отвор в бетоновата плоча на втория етаж , до който се стигаше по най-обикновена строителна стълба - от онези с две вертикални дъски и наковани с пирони на тях напречни парчета за стъпала . Тези стълби имат основното свойство да се клатят във всички възможни пространствени направления , както и да скърцат застрашително , ако стъпиш върху тях .
Бобчето в моментата е 130 килограма върху своите 185 см , но и тогава си беше бая якичък . Стъпи върху първото стъпало и скърцането го уплаши - както казах , чувствахме се поизтрезняли и в пълна кондиция . За да му покажем че няма страшно , ние двамата с Питър се свалихме по стълбата почти безаварийно и почнахме да го подканяме от долу да слезе при нас .
"Айде бе , слез бе , слез по шибаната стълба беее !" - вика му Питър .
Бобчето обаче седна на ръба на бетоновия отвор , заклати си краката в празното , размаха стъклената кана с дясната ръка и се захили философски :
"Да бе , мръсни копелета , сега да се пробвам да сляза по стълбата , да се спъна , да падна , да счупя каната и после да ми се подигравате ! Тарикати такива - няма да стане ! Хаааа-ха-хаа!"
Моят трезвен мозък точно в този момент ми напомни , че още по светло мярнах една вързала нискостеблена ябълка в градината , а на червеното винце как ще му отиват ябълки за мезе ! Не знам защо реших че виното ще е червено , след като още дори не беше доказано че във въпросното буре има вино , ама ги оставих двамата да се пазарят във вилата и излязох да бера ябълки .
Някак си намерих в тъмното дръвчето , откъснах една ябълка , отхапах и я захвърлих - беше кисела ! Откъснах друга , отхапах и пак я захвърлих - пак бях попаднал на кисела . А така ми се ядяха ябълки !!! Преди да скъсам третата се намеси моята трезва половинка на мозъка и ми напомни , че до нормалното време за узряването на ябълките тук остават поне 3-4 седмици .
Той дядото на Питър беше направил градината тертиплийската - ствола на дръвчето изчистен и варосан , отдолу в радиус от метър изчистено от трева и прекопано - японска красота и спокойствие ! Направо да си полегнеш отдолу , да прегърнеш ствола и да спиш блажено , докато ябълките узреят !
Което аз и направих . Кълна се , че се чувствах абсолютно трезвен , абсолютно съзнавах къде съм легнал и абсолютно приемах да проспя тук под дръвчето периода , докато ябълките узреят и се качим пак горе да си допиваме винцето с ябълково мезе .
Заспах , но скоро досадна шумотевица ме събуди . Отворих си полека само едното око , надигнах си полека само главата с минимално усилие на тялото и видях следната картинка :
Луната полека залязва от дясната страна на вилата , а от лявата се прокрадват първите утринни слънчеви лъчи .
На фона на бледовиолетовото утро Питър клечи на четири крака в тревата до оградата и си говори със селските кучета . Имам предвид той ги лае и те го лаят . Той изкарва едно "Уаафф!" с помощта на диафрагмата си и характерна чупка в задника , а от цялото село му се отговаря :"Уаф,уаф,уаф,уаф,уаф !" .
От терасата на втория етаж Бобчето се гъне на две през парапета и аха да падне , успява да се провикне : "Аре ве копелетааааа ! Що ме оставихте сам тукаааааа !" .
Кво вдигат шум тези идиотчета си казвам и се обръщам на другата страна да си доспя .
По някое много слънчево време на следващия следобед се появява бащата на Питър , явно повикан по телефона от дядото . Пристигна с кафявата си жигула , обара ни като круши - мен изпод ябълката , Питър от тревата до оградата , а Бобчето изчегърта от студения циментов под на терасата .
По пътя за Бургас , люшкащи се и тримата на задната седалка на жигулата , някак си успяваме да разберем , че бащата на Питър ни набива три неща в главите :
1) Цялото село било се събудило заради нас - ние си мислехме че само кучетата - и нали сме му били обещали да не го излагаме ;
2) Той ни вярвал , че няма да правим глупости , щото нали сме били коскуджамите мъже на по 20 години , ама ние сме се държали като пубертетчета ;
и 3) - Той наистина много се уплашил за нас , щото оная последната бутилка дядова ракия не била точно ракия , ами 89 градуса първак , наложен със специални горски билки за намазване против змийска отрова !!!
Евала на тази противоотрова си казахме след няколко дни , ама никой не ни издаде рецептата . А бащата на Питър скоро продаде вилата и така и не хапнах от моите ябълки .
страшно приключение, добре че сте оживели сега да разказвате- защото е адски забавно!
поздрави :))))))))
цитирайпоздрави :))))))))
Е как не ската малко да почерпиш с тоя първак бре момко??!? За тоя разказ ти харизвам бутилка меча кръв и кило червени ябълки!! :))))
цитирай
3.
анонимен -
bravos
12.07.2007 12:06
12.07.2007 12:06
bravo svetlo, ima6 talant:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2335
